Определение № 1387 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10212/2024 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия14.02.2025reporting judge Весела Андонова

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №6739 от 04.06.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 2259/2023 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ ТОДОР ТОДОРОВ /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА Не сме съгласни с мнозинството от съдебния състав досежно възприетата теза за допустимост на подадената частна жалба. Считаме, че отговорността за разноски е субсидиарна и винаги обусловена от изхода на материалноправния спор. Съдебно-деловодните разноски по принцип се присъждат със самото съдебно решение, но е възможно това да бъде извършено и впоследствие, в нарочно производство и в рамките на нормативноустановен преклузивен срок, с изтичането на който се погасява правото на страната да иска и получи тези разноски (Сравн.: чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)). Разглеждането на искането за изменение или допълнение на решението в частта на разноските се извършва от съда, приключил делото в съответната инстанция, т.к. произнасянето по основателността му е съставна част от произнасянето по спора, предмет на делото. Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се отстранят пропуски или грешки на съда, което достатъчно ясно индикира за несамостоятелния му характер. И именно принадлежността на този въпрос към границите на осъществявания по делото съдебен контрол го прави подчинен на режима, приложим към основния спор. Затова и разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично постановява, че определенията за разноските могат да се обжалват по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение. Няма нито правна, нито житейска логика произнасянето на съда по разноските, когато това е извършено с крайния акт, да бъде окончателно, а когато това е сторено по реда на чл. 248 ГПК - да се категоризира като потенциален обект на инстанционен съдебен контрол. Възприемането на обратната теза би въвело различен режим на обжалваемост по отношение на идентични по своя предмет произнасяния, което е недопустимо. В контекста на изложеното и доколкото в случая няма спор, че основното производство е приключило с окончателен съдебен акт, поради изчерпване на възможността за инстанционен контрол (Сравн.: чл. 223 АПК), не подлежи на оспорване и определението, с което съдът е процедирал по молбата за присъждане на разноски. Обратен извод не следва от факта, че тричленният състав на Върховния административен съд изрично е указал възможността за обжалване на постановеното определение пред петчленен състав на съда. Очевидното нарушение на императивната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не въвежда допълнителна възможност за инстанционен контрол на постановения акт. По изложените съображения считаме, че частната жалба срещу определението, с което тричленният състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане искането за изменение на Решение №11720/29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2259/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските и е прекратено производството в тази му част, следва да се остави без разглеждане, а настоящото съдебно производство да се прекрати. Съдия Ваня Анчева Съдия Мариета Милева

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. А. срещу Определение №6739 от 04.06.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение по адм. дело №2259/2023 г., с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на Решение №11720 от 29.11.2023 г. по адм. д. № 2259/2023 г. на ВАС в частта за разноските и е прекратено производството в тази му част. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. Иска се отмяната му. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично предвижда, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Имат се предвид случаите, в които съдът се произнася по съществото на искането, а не тези, при които искането се оставя без разглеждане като недопустимо. Разпоредбата е ясна, не подлежи на разширително тълкуване и следва да се прилага stricto senso, поради което не може да служи за мотивиране на окончателност на определението, в случаите когато съдът е оставил без разглеждане искането за изменение/допълване на решението в частта за разноските. Предвид изложеното и по силата на общото правило на чл. 229, ал.1, т. 1 АПК, обжалваното определение подлежи на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С Решение №1518 от 16.12.2022 г. по адм. д. № 1152/2022 г. на Административен съд – Бургас, е отхвърлена жалбата на А. Х. А. срещу Решение №289 от 01.06.2022 г. по преписка №54/2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Това решение е оставено в сила с Решение №11720 от 29.11.2023 г. по адм. д. № 2259/2023 г. на ВАС, като е осъден А. Х. А. да заплати на КЗД сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото. На 17.01.2024 г. А. Х. А. е подал молба за допълване, алтернативно изменение на Решение №11720 от 29.11.2023 г. по адм. д. № 2259/2023 г. на ВАС в частта за разноските. С обжалваното в настоящото производство определение, в производство по чл. 248 ГПК, тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане искането на А. за изменение на Решение №11720 от 29.11.2023 г. по адм. д. № 2259/2023 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението, чието допълване/изменение се иска е постановено на 29.11.2023 г., а молбата на А. е подадена по пощата на 16.01.2024 г., след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Решение №11720 е постановено на 29.11.2023 г. и като необжалваемо е влязло в сила на същата дата. С оглед на това и в съответствие с чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК срокът, в който може да се поиска допълване на решението в частта за разноските е едномесечен и е изтекъл на 29.12.2023 г. (петък – присъствен ден). Искането за допълване на Решение №11720 е направено на 16.01.2024 г., т. е. след изтичането на срока. Подаването на искането след срока е процесуална пречка за неговото разглеждане, поради което съдът следва да го остави без разглеждане и да прекрати съдебното производство. Напълно ирелевантно е колко са присъствените и неприсъствените дни в месеца, предвид разпоредбата на чл. 60 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

Ruling

Grounds

Cited provisions