Решение № 9756 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция против решение 543/17.04.2025 г., постановено по адм. дело 328/2024 г. по описа на Административен съд Силистра (АС Силистра), с което е отменена Заповед 3286з-3065/15.08.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация 3697 от 02.12.2011 г. по описа на 08 Районно управление (РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), извършена на Х. Т. Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, кореспондиращи с отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба и в писмена защита. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Х. Т. Б. оспорва жалбата по съображения в писмена отговор. Иска касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Силистра е Заповед 3286з-3065/15.08.2024 г.на директора на Главна дирекция Национална полиция, с която е отказано снемането на полицейска регистрация 3697 от 02.12.2011 г. по описа в 08 РУ към СДВР на Х. Т. Б., поради липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, установени в чл. 19 от Наредбата за реда и извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР). По отношение спазване на материалния закон и съответствие с целта на закона, решаващият съд е счел, че основанията за снемане на вече извършена полицейска регистрация са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР и между тях действително не фигурира настъпила реабилитация, нито възможност за заличаване на полицейската регистрация в случаите, в които наказателното производство за извършено престъпление от общ характер е приключило със споразумение, но административният орган не изложил аргументи, от които да се достигне до извод, че съхранението на данни повече от тринадесет години след извършената полицейска регистрация на Х. Б. по повод привличането му като обвиняем и осем години след реабилитацията му по право, все още е необходимо за целите, за които данните му са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. АС Силистра е приел, че от значение за решаване на спора е Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97, според което чл. 4, § 1, б. в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, § 2, б. б) и чл. 16, § 2 и § 3 от тази директива и в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, която да позволява изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Съдът е приел, че подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съдът е посочил е, че оглед спазването на принципите на Директива (ЕС) 2016/680 административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквато преценка в конкретния случай органа не е направил. При тези фактически и правни установявания, АС - Силистра е приел за основателна първоинстанционната жалба, отменил е оспорения административен акт и е върнал на административния орган преписката за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административния орган не се е съобразил с общностното право като не е извършил преценка за преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки за наличието на необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Правилно е преценил първоинстанционния съд, че действително реабилитацията, както и сключването на споразумение, не са сред изчерпателно изборните основания за снемане на полицейска регистрация, според разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Правилни са изводите на АС Силистра и за приложимостта на Решение на СЕС от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. По този аргумент извършването на проверка е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР. Следователно, че в хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административния орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката освен предвидените в чл. 19 от НРИСПР действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. Не се споделят доводите на касатора относно предвидената възможност за периодичен преглед на съхраняваните данни от страна на администратора на лични данни. Действително цитираните разпоредби на чл. 46, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, както и чл. 7, ал. 1 от Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи е предвидено, че когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт, те се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Доколко съгласно чл. 68, ал. 2 ЗМВР полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, то тя се осъществява при условията на ЗМВР. От представената по делото административна преписка не са налице актове на администратора на лични данни от които да е видно извършването на периодичен преглед на съхраняваните данни на лицето Х. Б., нито акт, в който да са определени сроковете за изтриване на лични данни и периодичните проверки на личните данни. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски. Въпреки направеното своевременно искане от ответника, доказателства за извършени разноски в касационното производство не са представени, поради което такива не следва да се присъждат.