Определение от 27.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1255/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Букпойнт онлайн“ ООД, [ЕИК], представлявано от К. Диков, чрез адв. М. Антонов от САК, срещу Решение № 6786 от 17.11.2021 г. по адм. дело № 5623/2021 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/4855#1 от 01.03.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. София, с който на „Букпойнт онлайн“ ООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4994,82 лева. С решението в полза на ДФ "Земеделие" са присъдени разноски в размер на 100, 00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че промяната в законодателството, свързано със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015 г., и новият § 15 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, следва да се приеме като форсмажорно и/или изключително обстоятелство в смисъла, който му придават §1, т. 3, б. „в“ от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /наричана за краткост Наредба № 11 от 03.04.2008 г./ и чл. 2, § 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Димитрова, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и заявените в нея оплаквания, приема следното:

В касационната жалба се поддържа, че по силата на договор за наем № 20 от 10.05.2013 г. ОП“Земеделие, гори и водни ресурси“ при община Сливен е предоставило на "Букпойнт онлайн“ ООД за ползване имоти от Общински поземлен фонд – „мери и пасища“, находящи се в землището на [населено място], община Сливен. Този договор е сключен за срок от 5 календарни години и именно за тези земи дружеството е подавало заявления за подпомагане по Наредба № 11 от 03.04.2008 г., които земи на практика са представлявали и цялото стопанство на касатора.

В жалбата се посочва, че настъпилата промяна на чл. 37и и ал. 4 от ЗСПЗЗ създава задължение на кандидатите по § 15. (1) от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, съгласно което ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договори в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4, в противен случа, на основание ал. 3 от същия параграф същите се прекратяват.

Касаторът твърди, че промяната законодателството, свързано с § 15. (1) от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, следва да се подведе като форсмажорно и/или друго изключително обстоятелство в смисъла, който му придават § 1, т. 3, б. „в“ от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и чл. 2, § 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Съгласно чл. 2, § 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общността „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

С определение от 28.09.2022 г. по адм. д. № 782/2022 г. Върховен административен съд е отправил преюдициално запитване съгласно чл. 267, параграф първи, „б“ от Договора за функциониране на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти - пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента.

2. Осъществена ли е хипотезата на чл. 47, параграф 3 от Регламент ЕС № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 214 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство - измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по чл. 37, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента.

По преюдициалното запитване, с горепосочените въпроси е образувано дело С-656/2022 пред Съда на Европейския съюз.

Настоящият съдебен състав намира, че тълкуването на относимите норми от правото на ЕС, съобразно приюдициалните въпроси на Върховен административен съд, от СЕС по дело С-656/2022, ще има значение за правилното решаване спора по настоящето дело. Въпросите, поставени в преюдициалното запитване, са пряко свързани и относими към спора, повдигнат в настоящото производство, поради което е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Същевременно, тълкуването на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено от Върховен административен съд, следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебно решение по настоящото дело, тъй като съгласно чл. 633 ГПК, решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

По изложените съображения производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-656/2022.

Определението, с което е даден ход по същество на делото, следа да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, първо отделение