Определение № 3944 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Вълев, понастоящем в Затвора [населено място] против Разпореждане № 397 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г. по описа на Административен съд Плевен /АдмСПл/, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса и разноски по отправеното от него искане за отмяна на влязло в сила определение. Жалбоподателят излага съображения, че постановения акт е незаконосъобразен. Ответникът не представя становище. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил, че по искане на настоящия частен жалбоподател е образувано производство за отмяна на влязло в сила Определение № 1667 от 12.09.2023 г., постановено по адм. дело № 530/2023 г.на Административен съд Плевен. С обжалваното разпореждане № 397 от 30.01.2024 г. е оставено без уважение искането на Г. Вълев за освобождаване от държавна такса и разноски за производството, образувано по частна жалба за отмяна на влязло в сила Определение № 1667/12.09.2023г. по адм. дело № 530/2023г. по описа на АдмСПл. Съдът е приел, че не е налице основание за невъзможност за внасяне на дължима държавна такса в размер на 30 лв. съгласно чл. 242а от АПК и е определил искането му за нередовно. Със същото разпореждане е даден 7-дневен срок за отстраняване на нередовността. Определението е правилно. На основание чл. 227а, ал.2 АПК вр. чл. 236 АПК такси и разноски по производството не се внасят от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Преценката в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в зависимост от актуалните данни по него. Предвид обстоятелството, че частният жалбоподател е на пълна държавна издръжка и съдържането на представените справки за притежание на множество недвижими имоти и автомобил заедно със съпругата си, правилен е изводът, че той разполага с достатъчно парични средства да заплати държавната такса и не са налице основания за освобождаването му от внасяне на такава. Определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение