Определение № 904 от 09.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 873/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] –[населено място] срещу разпореждане от 05.02.2010г. по т.д. 787/09г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение, с което е върната молбата на дружеството за допълване по реда на чл.250 ГПК на определение №62/02.02.2010г. по т.д. №787/09г. на ВКС, І т.о. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С разпореждането, предмет на обжалване, съдия при Върховния касационен съд, І т.о. е върнал молбата на дружеството за допълване по реда на чл.250 ГПК на определение №62/02.02.2010г. по т.д. №787/09г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК. За да постанови обжалвания резултат е приел, че мотивите на съдебните актове не подлежат на допълване, което обосновава недопустимост на сезирането. Частната жалба е неоснователна. Дефинитивно непълен е съдебния акт, който не обхваща целия спорен предмет, в рамките на сезирането на съда. Или при непълния съдебен липсва формирана воля по отношение на част от спорното право, един от съединените искове, както и допълнителни искания пряко свързани с главния спорен предмет. Съдът се произнася в рамките на сезирането си и очертава постановения правен резултат единствено в диспозитива на акта си. Съответно с т.18 ТР №1/2000г., ОСГК на ВКС на РБ изрично е приело, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и съответно не могат да бъдат източник на правни последици наравно с диспозитива на решението, който единствен очертава спорното право и определя обективните предели на силата на пресъдено нещо.Следователно, след като единствено в диспозитива се съдържа произнасяне по заявеното спорно право то пропуска на съда да обсъди в мотивите си определено възражение или настъпил юридически факт, не съставлява непълнота на акта, а довод за неправилност на изводите му, респективно необоснованост. Такъв е и разглеждания случай, тъй като молбата по реда на чл.250 ГПК не е съдържала данни за непълно произнасяне на въззивния съд, обективирано в диспозитива на определението по чл.288 ГПК, а са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт с оглед мотивиране на правния резултат. Следователно, обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение