Определение № 783 от 01.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 694/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на „Т. срещу Определение № 360 от 11.01.2010 год. по ч.гр.д.№ 12522/2009 год. на Софийски градски съд. С него, проверявайки допустимостта на частната жалба на дружеството срещу разпореждането от 17.09.2007 год. за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№ 21032/2006 год. на Софийски районен съд 76 с-в, въззивният съд е приел, че тя е просрочена и я е оставил без разглеждане. Върховният касационен съд счита, че частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.231 б."а" ГПК е постъпила в СРС на 02.10.2007 год. при действието на ГПК-1952. При действието на този закон се е произнесъл първоинстанционния съд, постановявайки разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Независимо, че частната жалба срещу разпореждането е депозирана на 23.11.2009 год. при действието на ГПК-2007, правилно Софийският градски съд е приел, че тя е такава по чл.244 ал.1 ГПК (отм.), определяйки като приложим закон ГПК-1952. По отношение на процесуалният ред за разглеждането им вкл. и сроковете е приложим ГПК-1952 год., както разпорежда и ал.9 на § 2 от ПЗР на ГПК. Срокът по чл.244 ГПК (отм.) е 7-дневен и частната жалба е депозирана след изтичането му, което обстоятелство е безспорно. Доводите на частния жалбоподател, че се прилагат сроковете по ГПК-2007 год. и частната жалба е депозирана в рамките на 2-седмичния срок по чл.407 ГПК са неправилни. Вярно е, че новият закон е по-благоприятен за него, но съдебната практика на която се позовава е постановена в период на законова празнота - процесуални правоотношения възникнали след влизане в сила на ГПК-нов и преди въвеждането през 2008 год. на нови преходни разпоредби и по-конкретно ал.9 на § 2 от ПЗР на ГПК. Неправилно е и позоваването на чл.62 ал.3 ГПК, основаващо се на 2-седмичния срок в призовката за доброволно изпълнение. В нея не се сочи срок за обжалване на съдебното разпореждане (а и не би могло), а се въвежда срок за доброволно изпълнение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.