Решение № 4701 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Кьосева, гр. Смолян, срещу решение 291/09.11.2022 г. по адм. дело 242/2022 г. на Административен съд - Смолян, оставящо без уважение жалбата й срещу заповед 217/10.08.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл.12, ал.1, от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът поддържа в касационната жалба и писмено становище, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба изпълнителният директор на Агенция по заетостта (АЗ), в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконскултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поисканите от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Смолян е установил, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Р. Кьосева на длъжност директор на дирекция Бюро по труда , гр. Смолян, длъжностно ниво - 6, ръководно ниво 6А, считано от 11.08.2022 г. на основание чл.12,ал.1, ЗДСл. АС Смолян е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административно-процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е правилно като краен резултат. Правилно административния съд тълкува нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, която дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба в рамките на едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност да прекрати служебното правоотношение без да са налице хипотезите на чл. 103 ЗДСл. Кьосева е назначена за първи път на държавна служба на 23.03.2022г., а служебното й правоотношение е прекратено на 11. 08.2022г. - преди изтичането на едногодишния срок съгласно чл. 12, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗДСл. Правилно АС-Смолян сочи, че актът за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл не е необходимо да бъде конкретно и подробно мотивиран. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 е да се предостави възможност за преценка, на органа по назначаването за наличието на необходимите професионални качества в служителя, със степента на справяне на заеманата от него длъжност. ЗДСл е специален закон, който урежда възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител. В него изрично са посочени реквизитите, които следва да съдържа актът за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 108 ЗДСл). Чл. 108, ал. 1 ЗДСл дава възможност на административния орган при едностранно прекратяване на служебното правоотношение да не излага конкретни фактически обстоятелства и основания и съответно няма задължение да аргументира причините за прекратяване на служебното правоотношение. Такива следва да се излагат само при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Така формулираната разпоредба на специалния закон дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 59 АПК относно задължителното съдържание на административния акт. Предвид посоченото твърденията в касационната жалба за наличие на касационно основание по отношение на решението и отменително основание по отношение на заповедта поради липса на фактически основания в последната е неоснователно. Следва да се посочи, че диспозитивът на съдебното решение оставя без уважение вместо отхвърля оспорването по жалбата не съответства на разпоредбата на чл.172, ал.2 АПК. Допуснатото от АС процесуално нарушение не е съществено, доколкото волята на АС е ясна и не е основание за отмяна на решението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На АЗ следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора.