Определение № 8309 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5455/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 250 от АПК Образувано е по частна жалба на Б. С. П. от гр. София срещу Определение № 17792/11.05.2026г. по адм. дело № 4730/2026г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с характер на разпореждане. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено искането на Б. С. П. за преустановяване на неоснователните действия на кмета на район „Средец“ по обявяване и провеждане на конкурсна процедура за заемане на длъжността „секретар” на район „Средец” - Столична община /СО/ със Заповед № РСЦ26-РД09-67/11.03.2026г. на кмета на район „Средец” – СО и всички свързани действия по провеждането й. Според частния жалбоподател определението е недопустимо, неправилно поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон и необосновано. Излага съображения, че след като съдът е приел, че не са налице фактически действия, а правни такива, то е следвало да прекрати производството по делото. По същество твърди, че всичките действия на кмета на р-н Средец, Столична община по конкурсна процедура по заповед № РСЦ26-РД09-67/11.03.2026г. за заемане на длъжността „секретар“ на р-н Средец, СО, осъществени след 15.04.2026г. са неоснователни и следва да бъдат преустановени. Ответникът по частната жалба А. П. ВрИД Кмет на р-н Средец, СО, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ по адм. дело № 4730/2026г. е образувано по искане на Б. С. П. за преустановяване на неоснователните действия на кмета на район „Средец“ по обявяване и провеждане на конкурсна процедура за заемане на длъжността „секретар” на район „Средец” - Столична община със Заповед № РСЦ26-РД09-67/11.03.2026 г. на кмета на район „Средец” - Столична община, обявена на дата 17.03.2026 г. и всички свързани действия по провеждането й. Със същата заповед кмета на район „Средец“ СО, на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗДСл и чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, е наредено да се обяви конкурс за заемането на 1 щатна бройка за длъжност „секретар“ в СО – район „Средец“. Установено е по делото, че фактическото основание за предприемане на действия по провеждане на конкурс за длъжността „секретар“ на район „Средец“ - Столична община, обявен със Заповед № РСЦ26-РД09-67/11.03.2026г. на кмета на район „Средец“ е прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя, който е заемал длъжността „секретар“ на район „Средец“ - Столична община. От правна страна съдът е приел, че за да се приложи чл. 250, ал. 1 АПК, действията следва да са от фактическо естество, докато всички действия свързани с обявяване на конкурс, назначаване на конкурсна комисия, провеждане на конкурс, изготвяне на протокол на конкурсната комисия за извършеното класиране, представляват правни дейности, защита срещу които не може да се търси по реда на чл. 250 АПК. Определението, с характер на разпореждане е правилно. Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от административния орган. Необходимо е твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита и фактическите действия трябва да не бъдат основани на закон или на административен акт. Правилен и обоснован е изводът на съда за неприложимост на избрания от лицето правен ред за защита. Описаните от съда действия по конкурсна процедура, срещу които се търси защита са правни, тъй като представляват волеизявления на държавен орган в рамките на неговите правомощия. В този смисъл, взетото решение за откриване на процедурата представлява административен акт. Не всички административни актове и правни действия обаче подлежат на оспорване. Такива са само индивидуалните, общите и подзаконовите нормативни актове. Процедурата по провеждане на конкурс за избор и назначаване на държавен служител е динамичен фактически състав, където всяко действие или акт, с изключение на първото и последното, е правопогасяващо за предхождащото го и едновременно с това правопораждащо за следващото. В своята съвкупност тези актове и действия са част от процедурата по глава втора чл. 10 - 11 ЗДСл. Доколкото не е налице специална законова норма, която предвижда оспорването им, същите не подлежат на обжалване и подадените срещу тях жалби и исканата защита под формата на фактически действия е недопустима. Обстоятелството, че е налице висящ спор във връзка с прекратяване на служебното правоотношение на Б. П. със СО със Заповед № РСЦ26-РД56-489/13.02.2026г. е неотносимо за случая. При евентуалната отмяна на заповедта защитата се осъществява по глава 8 от ЗДСл. По изложените съображения, изводът на съда за неоснователност на искането е правилен и обоснован. Доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на съдебния акт са неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение