Определение № 398 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 142/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба от Централната избирателна комисия, представлявана от председателя срещу протоколно определение от 06.11.2023г., постановено по адм. дело №9540/2023г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено направеното искане от юрисконсулт Хайдушка за конституиране на Централната избирателна комисия като ответник по делото. Счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон и претендира отмяната му. Поддържа, че като ответник по делото следва да бъде конституирана Централната избирателна комисия. В срока по чл.232 АПК, ответникът по частната жалба – Г. Георгиев не представя писмено възражение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема частната жалба за недопустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Г. Георгиев на основание чл.40 и сл. от Закона за достъп до обществена информация срещу отказ на зам. председателя на ЦИК за предоставяне на информация с изх. № ЦИК-16-15/22.08.2023г. С разпореждане №8684 от 10.10.2023г. съдът е насрочил делото в открито с.з. и е конституирал като страни в производството жалбоподателя Г. Георгиев и като ответник заместник председателя на Централната избирателна комисия, разпределена е доказателствената тежест. Постановено е препис от разпореждането да се връчи на страните. В с.з. на 06.11.2023г. юрисконсулт Хайдушка, упълномощена от председателя на ЦИК е направила искане като ответник по делото да бъде конституирана Централната избирателна комисия. Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Терзийски е изразил становище, че искането е неоснователно. По отношение на Изборния кодекс ЗДОИ се явява специален и правилно е конституиран зам. председателя, тъй като той е подписал отговора, получен от жалбоподателя. Съдът е постановил протоколно определение, с което е отхвърлил искането за конституирането на ЦИК като ответник. Частната жалба е недопустима на две основания. На първо място частната жалба е подадена от Централната избирателна комисия, която не е страна в първоинстанционното производство. На второ място постановеното протоколно определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. По аргумент от разпоредбата на чл.229 АПК на обжалване пред Върховния административен съд подлежат определенията, преграждащи развитието на производството, както и определенията, за които законодателят изрично е предвидил възможността за съдебно оспорване. Всички останали определения в т.ч. тези, които подготвят постановяването на решението, се контролират по повод обжалване на самото решение. Настоящата съдебна инстанция счита, че определенията, постановени от първоинстанционния съд по конституиране на страните по реда на чл.154, ал.1във връзка с чл.153,ал.1 от АПК,не са от категорията съдебни актове, визирани в нормата на чл.229, ал.1, т.2 от АПК, защото по отношение на тях законодателят не е регламентирал изрично обжалване с частна жалба. Единствено в хипотезата на чл.153, ал.4 е предвидено обжалването на определението, постановено по реда на чл.153, ал.3 от АПК, но тези разпоредби са неотносими към обжалваното определение. Частната жалба е лишена от предмет- липсва годен на обжалване по реда на инстанционния контрол съдебен акт. Това налага оставянето й без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване. Предвид изложеното и на основание чл.215,т.1 и т.4 във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,