Определение № 783 от 04.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 757/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Н. П. М. против определение на Софийски апелативен съд № 1892 / 17.09.2012 год. по ч. гр.д. № 2809 / 2012 год., в частта с която със същото е потвърдено определение от 30.05.2012 год. по т.д.№ 42 / 2012 год. на Софийски окръжен съд за оставяне без уважение жалбата на страната – съдебен служител – срещу наложена й по т.д.№ 42 / 2012 г., с определение от 17.05.2012 год., глоба в размер на 150 лева. Сочи липса на основания за налагането на глобата, съгласно чл. 88 ал.1 от ГПК, предвид наличие на основателна причина за забавяне връчването на съдебни книжа. Депозиран е отговор от страна по делото - [фирма] „, нарушения при връчване съдебните книжа на което съдът е санкционирал с наложената глоба, с искане за потвърждаване определението на Софийски апелативен съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, но е процесуално недопустима предвид следното: С определение от 30.05.2012 год. по т.д.№ 42 / 2012 год. Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ –ти състав, постановил обжалваната глоба, се е произнесъл на основание чл.92 ал.1 от ГПК, потвърждавайки определението си от 17.05.2012 год. за налагането й в пълния постановен размер от 1 000 лева, на основание чл.91 ал.2 вр. чл.88 ал.1 от ГПК. Това му определение е обжалвано на основание чл.92 ал.3 от ГПК, като с тук атакуваното определение на Софийски апелативен съд - в потвърдителната му част - глобата е отменена за разликата над 150 лева, респ. потвърдена в размер от 150 лева. С това произнасяне е изчерпан реда за обжалване на определението по чл.91 ал.2 вр. с чл.88 ал.1 ГПК, специфично уреден с възможност за отмяна или изменение от самия съд, постановил санкцията. Определенията по чл.91 вр. с чл. 85 - 90 ГПК не са преграждащи развитието на производството, нито по своя предмет следва да се причислят към определенията, разрешаващи по същество материалноправен спор, свързан с предмета на производството, т.е. не попадат в кръга определения по чл.274 ал. 3 т.1 и т.2 от ГПК подлежащи на касационно обжалване при обосноваване хипотеза на допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. В случая е приложимо разрешението, дадено с т.6 на ТР № 1 / 17.07.2001 на ОСГК на ВКС, актуално в тази си част и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год., че определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, принципно подлежат на двуинстанционно обжалване, освен в случаите когато характеристиката им преодолява това правило - когато по своята същност се доближават до решенията, разрешавайки материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такава характеристика, настоящото определение няма, тъй като е свързано с администриране на съдебното производство и не касае въпроси по допустимостта му или настъпването между страните на материалноправни последици, свързани с развитието му, макар извън предмета на спора по същество. В същия смисъл опр. № 76 / 18.02.2011 год. по гр.д.№ 73 / 2011 год. на ВКС, ІІІ гр. отд., потвърдено с определение № 420 / 01.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 355 / 2011 год. на ВКС, ІV г.о.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение