Определение № 8890 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по препирня между Административен съд София област и Административен съд София-град относно подсъдността на спора, заявен с жалба на „Ес Би ентъртейнмънт“ ООД, против акт за установяване на публично държавно вземане № 2/12.06.2025 г., издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Първоначалната с жалбата е сезиран Административен съд София-град /АССГ/, който е приел, че производството пред него е недопустимо. Припознал е местната подсъдност на спора на Адм. съд София област, тъй като в неговия съдебен район е седалището на субекта, инициирал съдебното производство. Позовал се е на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК. Обосновал е прилагането на общата местна подсъдност по АПК с обстоятелството, че за оспорването на АУПДВ се прилага АПК, а не ДОПК. Обсъдил е правилото на чл. 166, ал. 3 ДОПК. С определение № 24039/11.07.2025 г. е прекратил производството по образуваното пред него адм.д. № 6895 по описа за 2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на Адм. съд София област. Пред Адм. съд София област е образувано адм.д. № 779 по описа за 2025 г. За да повдигне спор за подсъдност с определение № 988/16.07.2025 г. този съд е приел, че местната привръзка на делото се определя от правилото на чл. 28, ал. 1 от Закона за хазарта и специалната местна подсъдност е на Административен съд - град София. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд София област поради следното: Търсената от „Ес Би ентъртейнмънт“ ООД в съдебното производство защита е срещу издаден от изпълнителния директор на НАП на основание чл. АУПДВ, с който на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за хазарта във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК е установено в тежест на дружеството задължение за еднократна държавна такса по чл. 30, ал. 4 ЗХ за 2024 г. в размер 224 775 лева и за лихви за забава върху вземането за такса след 28.02.2024 г. Позоваването в утежняващия административен акт на разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗХ е неотносимо, тъй като с нея се уреждат декларирането и установяването по реда на ДОПК на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 ДОПК, а задължението по АУПДВ е за другия компонент от съставната такса – еднократната. Съдържанието на разпоредената с АУПДВ правна промяна го определя като декларативен индивидуален административен акт, създаващ изпълнително основание за събиране на държавна такса за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания. Без значение за правната природа на акта е кой е нормативният акт, създаващ основанието за възникване на публичното вземане, щом този нормативен акт не урежда ред за установяване различен от избрания от изпълнителния директор на НАП. Отсъствието на правна уредба в специален закон на реда за установяване на публичното вземане обуславя прилагането на правилата на чл. 166 ДОПК (арг. чл. 166, ал. 2 ДОПК) – публичното вземане се установява по основание и размер с АУПДВ, издаван по правилата на АПК за издаване на индивидуални административни актове. Оспорването на тези актове е по реда на АПК (вж. чл. 166, ал. 3 ДОПК). Правомощията на изпълнителния директор на НАП в областта на хазарта не са лимитативно изброени в чл. 17, ал. 1 ЗХ (съобрази чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ). Издаването на АУПДВ не е в упражняване на правомощие в областта на хазарта, тъй като установяването на публични вземания за държавни такси по ЗХ не е в предмета на регулиране на закона (съобр. чл. 1 ЗХ). Това дисквалифицира АУПДВ като решение по чл. 25, ал. 1 ЗХ и изключва специалната местна подсъдност по чл. 28, ал. 1 ЗХ. Приложима е местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 АПК за отнасяне на спора към местната подсъдност на административния съд по седалището на адресата на акта. Доколкото длъжникът „Ес Би ентъртейнмънт“ ООД е със седалище гр. Драгоман, то спорът е подсъден на Административен съд София област. Воден от горното, Върховния административен съд, състав на първо отделение