Определение № 793 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9134/2024 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК вр. Чл.176 от АПК вр. чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на Н. А. Н. от гр.Варна, с която се иска от съда допълване на Определение № 10595 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9134/2024 г. по описа на ВАС. С определението си съдът е отменил Определение № 884/28.06.2024 г. по адм. дело № 197/2024 г. на Административен съд – Шумен и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане при съобразяване на мотивите на определението на ВАС. Молителят счита, че определението на ВАС следва да бъде допълнено, като настоящият състав се произнесе по оспорването на отказа за предоставяне на правна помощ. Въз основа на данните по делото и приложимия закон, съдът намира искането за своевременно и допустимо, но неоснователно и като такова, следва да се остави без уважение, по следните съображения: Съгласно чл.250 ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.Видно от съдържанието на частната жалба,с която съставът на ВАС е бил сезиран по адм. дело № 9134/2024г искането ,отправено до съда е било да се отмени определението на Административен съд - Шумен и делото да се върне за ново разглеждане от съда. Доколкото с Определение № 884/28.06.2024г по адм. дело № 197/2024г на АС Шумен е върната исковата молба на Н. против Административен съд – Варна и Върховен административен съд, то с отмяната на същото определние се възобновява висящността на спора и компетентен да разгледа исковата молба на Н. е именно същия състав на АС-Шумен. По отношение на решаващия извод на съда, че искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно, настоящата инстанция намира този извод за правилен и обоснован. Съгласно чл.23, ал.2 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита/с оглед характера на производството по ЗОДОВ, законът не предвижда задължителна адвокатска защита/. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост не само от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ, но и от характера на спора, от който се установява дали интересите на правосъдието налагат ползването на правна помощ и дали е оправдано от гледна точка ползата, която би донесла на лицето. Именно съобразно установените релевантни обстоятелства по конкретното дело, интересите на Н. Н. в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени с оглед засиленото служебно начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК). Законът изисква, съдът при необходимост, да съдейства на страната да изясни и уточни претенцията си и да разпредели доказателствената тежест. Съдът може служебно да събере и доказателства. Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че като е достигнал до извод, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставяна безплатна правна помощ АС Шумен е постановил правилно, обосновано и без допуснати процесуални нарушения законосъобразно определение, което трябва да бъде оставено в сила. В молбата за допълване на Н. е отправено искане да бъдат коригирани индексите на съдия докладчика по адм.дело № 197 от 2024 г. Такова искане е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.