Определение № 3405 от 16.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1251/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция за публични предприятия и контрол срещу решение № 6/09.01.2024 г. по в. гр. д. № 223/2023 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е отменено решение № 84/2023 г. по гр. д. № 907/2022 г. на Районен съд Дупница за уважаване на предявения от „Рилена“ ООД срещу касатора и „Риленатурс“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК и е признато за установено в отношенията между страните, че „Рилена“ ООД, в качеството си на ипотекарен длъжник, не дължи присъдените с влязло в сила решение № 142/2007 г. по гр. д. № 526/2007 г. на Апелативен съд София суми. Касаторът оспорва въззивното решение с твърдения, че то е незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил, че на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД и в резултат на заличената в тежест на „Рилена“ ООД ипотека за ищеца е отпаднал правният интерес от водене на настоящото исково производство. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за реализиране правото на защита чрез установителен иск. Ето защо, според касатора въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът не е съобразил настъпил в хода на делото факт съобразно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Отделно, съдът е нарушил правилото на чл. 236, ал. 2 ГПК и не е изложил мотиви, в които да е извършен анализ на събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е постановил противоречиво решение. При изложените доводи Агенцията за публични предприятия и контрол заявява искане за постановяване на решение, с което въззивното да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено, евентуално решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят релевира основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпросите: „Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор от отричане на ипотечното право, когато законната ипотека е заличена по искане на кредитора след завеждане на делото?“; „Длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?“ и „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди мотивирано всички събрани доказателства?“ От ответника по касация „Рилена“ ООД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна. Заявява се становище, че ипотеката е заличена без да се признава началната липса на задължение за „Рилена“ ООД като трето за приватизационния договор лице и без да се оттегли искането за събиране на дължимите суми от дружеството по изп. дело № 20227430400282 по описа на ЧСИ Христова. Навежда се довод, че обжалваното съдебно решение не е недопустимо, щом уваженият иск е бил допустим към датата на предявяването му. Претендира се постановяване на акт, с който въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално да бъде потвърдено като правилно. Моли се за присъждане на разноски. От „Риленатурс“ АД не е постъпило становище по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационна жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Настоящият състав има предвид разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, че приватизационният договор не е търговска сделка, а особена гражданскоправна сделка с административни елементи, респективно последиците от нейното сключване и изпълнение/неизпълнение не могат да обосноват търговски характер на спора. Следователно в случая приложима се явява разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК - обжалваеми са решения по въззивни дела с цена на иска над 5000 лв. Производството по делото е образувано по иск на „Рилена“ ООД с правно основание чл. 439 ГПК, предявен срещу „Риленатурс“ АД и Агенция за публични предприятия и контрол /АППК/, за установяване в отношенията между страните, че ищецът като ипотекарен длъжник не отговаря за изпълнение на задължението, което „Риленатурс“ АД има към АППК по договор за приватизация, представляващо неустойка, мораторна лихва върху нея и разноски в общ размер на 10 839, 27 лв. – установено с влязло в сила решение № 142/2007 г. по гр. д. № 526/2007 г. на Апелативен съд София. За да обоснове своята претенция, ищецът се е позовал на нищожност на вписаната законна ипотека, с която са обезпечени вземанията на взискателя АППК срещу „Риленатурс“ АД, предвид това, че разпоредбата на §8 ПРЗИД на ЗПСК (отм.), на която държавата е основала правото си да впише законна ипотека, противоречи на общностното право - чл. 56 от Договора за създаване на Европейската общност, сегашен чл.63 от Договора за функционирането на Европейския съюз. За да отмени отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, с обжалваното в настоящото производство въззивно решение съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че безспорно установен между страните е фактът на влязлото в сила съдебно решение № 142/2007 г. по гр. д. № 526/2007 г. на Апелативен съд София, с което „Риленатурс“АД е било осъдено да заплати на Агенция за следприватизационен контрол със сегашно наименование Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК) сумата 10 306, 93 лв. - неустойка за неизвършени инвестиции за 2 000 г. съгласно договор за продажба на 1 270 бр. дялове, представляващи 80% от капитала на „Рилена“ ЕООД, сключен на 24.02.1999 г. между Министъра на търговията и туризма и „Риленатурс“АД, ведно със законната лихва, 115, 44 лв. – мораторна лихва върху дължимата неустойка, както и 433, 79 лв. - разноски по делото. Въз основа на съдебното решение е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство. Въззивният съд е приел за установено и обстоятелството, че в полза на АППК е била вписана законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник „Рилена“ ООД, за обезпечаване вземанията на Агенцията срещу „Риленатурс“ АД. В хода на изпълнителното производство по отношение на тези имоти са били предприети изпълнителни действия. Съдът е констатирал, че с протоколно решение № 6932/26.07.2022 г. от заседание на изпълнителния съвет на АППК е била заявена воля от страна на взискателя за заличаване изцяло на законната ипотека, вписана върху имотите на „Рилена“ ООД, което е било реализирано в по-късен момент. При установените факти съставът на Окръжен съд Кюстендил е преценил, че предявеният иск е допустим, тъй като ищцовото дружество въззивник е собственик на имот, върху който е учредена законна ипотека за обезпечаване на чуждо задължение, и има правен интерес да отрече със силата на пресъдено нещо ипотечното право на обезпечения кредитор да насочи принудителното изпълнение и да се удовлетвори предпочтително при публичната продан на ипотекирания имот. Посочил е в решението, че при успешно проведен иск с правно основание чл. 439 ГПК съдебният изпълнител ще следва да зачете силата на пресъдено нещо и съответно да преустанови отпочнатите действия срещу ипотекирания имот. Като се е позовал на безспорно установения в хода на първоинстанционното производство факт, че законната ипотека върху имотите на въззивното дружество ищец е била заличена и ищцовото дружество вече няма качеството на ипотекарен длъжник, е уважил предявения иск. Доколкото в касационната жалба се сочи наличието на директното основание за достъп до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за което касационната инстанция е длъжна и служебно да следи, предвид разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, то настоящият състав на ВКС намира, че вероятната недопустимост на обжалваното решение следва да бъде проверена като то се селектира с цел извършване на инстанционна проверка за законосъобразност. Обуславящ за тази проверка е отговорът на въпроса за наличие на правен интерес от поддържане на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК при заличаване на вписаната в тежест на ищцовото дружество законна ипотека. В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 216, 80 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС