Определение № 306 от 04.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2010 г.
ВКСI гражданско отделение04.04.2011
Ruling
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №192 от 11.06.2010г. по гр.д.№251/10г. на Великотърновския окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №192 от 11.06.2010г. по гр.д.№251/10г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение №7 от 06.01.2010г. по гр.д.№2194/08г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Х. против И. Н. А. иск за установяване на собствеността на ищцата върху ¼ ид.част от УПИ VІ в кв.54 по ПУП на[населено място], [община], заедно с построените в него стара полумасивна къща, състояща се от кухня и стая над нея; долепената към нея масивна самостоятелна жилищна пристройка; гараж и плевня-сайвант. Въззивният съд е приел, че страните по делото са баща и дъщеря. Дворното място е било владяно от майката и бащата на ответника още преди 1950г., до смъртта им съответно през 1968 и 1979г. В това място те построили и старата жилищна сграда и плевника. Макар останалите сгради – пристройката, гаражът и др.стопански постройки да са строени от ответника И. А. и съпругата му Г. /майка на ищцата/ по време на брака им, те са станали собственост на родителите на И. по приращение, тъй като те са били собственици на дворното място. След тяхната смърт, ответникът И. А. се снабдил с нотариален акт №1319/08г. за собственост по давностно владение и наследство за целия имот. Той е станал собственик на имота по наследство и е продължил владението му лично за себе си. Съпругата му Г. не е била владелец на имота, тъй като няма основание за това, а освен това давност между съпрузи не тече. Затова и след нейната смърт, дъщерята Н. И. Х. не е придобила наследствен дял от майка си върху спорния имот. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. Х.. В нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса може ли да се придобие по давност постройка, която е построена върху чуждо дворно място чрез търпими действия от страна на собственика на земята. Ответникът И. Н. А. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване. Поставеният материалноправен въпрос е определящ за изхода на делото, а произнасянето по него от въззивния съд противоречи на практиката на ВС и ВКС, включително и на посоченото от жалбоподателя решение №679/11.04.67г. по гр.д.№2077/66г. на ВС, І ГО. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,