Определение № 13080 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. С определение № 3208 от 12.12.2023 г. по адм. д. № 20237040702322/2023 г. по описа на АС- Бургас съдът е повдигнал спор за подсъдност с Административния съд-Стара Загора относно разглеждането на оспорване, подадено от М. Харакчиев против Заповед № Л-4925/24.11.2023г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. Върховният административен съд, като провери обстоятелствата по спора за подсъдност, приема от фактическа и правна страна следното: М. Харакчиев, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - [населено място] към момента на подаване на оспорването, иска отмяната на Заповед № Л-4925/24.11.2023г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.62, ал.1,т.4 от ЗИНЗС е разпоредено затворникът да бъде преместен да изтърпява наложеното му наказание от Затвора – [населено място] в Затвора в [населено място]. С определение № 809/07.12.2023г. по адм. д. № 732/2023г. по описа на Административния съд-Стара Загора производството е било прекратено и делото - изпратено по подсъдност на Административния съд- Бургас. Съдът е изложил съображения, че спорът не му е подсъден, тъй като оспорването следва да се извърши съгласно чл. 62, ал.3 ЗИНЗС пред административния съд по местоизпълнение на наказанието а, предвид допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед, жалбоподателят е преместен в Затвора –[населено място] още на 29.11.2023г. С определение № 3208 от 12.12.2023 г. по адм. д. № 20237040702322/2023 г. Административният съд – Бургас е повдигнал спор за подсъдност. Съдът е приел, че не е компетентен да разглежда оспорването, тъй като местоизпълнението на наказанието по смисъла на чл.62, ал.3 ЗИНЗС е Затвора [населено място]. Върховният административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд – Бургас. Както сочат и двете спорещи съдилища, съгласно чл. 62, ал.3 ЗИНЗС заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Към момента на подаване на оспорването – 29.11.2023г.жалбоподателят Харакчиев, макар до този момент да е изтърпявал наказание в Затвора-[населено място], на същата дата е бил преведен в Затвора – [населено място], видно от собствените му твърдения в жалбата. В случая разпоредбата на чл. 120 ГПК, съгласно която настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото в друг съд, не намира приложение, тъй като жалбата е подадена от пълномощник на датата, на която превеждането на затворника в затвора –[населено място] вече е осъществено. Целта на разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС е оспорванията на съответните актове на затворническата администрация да се извършва по актуалното място на изтърпяване на наказанието. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 3 АПК Върховният административен съд