Определение № 6117 от 20.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), представлявана от председателя на Управителния съвет (УС), чрез процесуален представител – юрк. Т. Данкова против определение № 2313 от 27.2.2024 г., постановено по адм.д. № 1776/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – ЕТ „КУРТ – А. К.“ не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против протоколно определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2023г. по КАНД № 130/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали и производството по делото е прекратено. С цитиранато определение Административен съд Кърджали, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спира производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че частната жалба е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Позовава се на изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, която предвижда изключение от правилото за обжалваемост на преграждащите актове по чл. 229, ал. 1 АПК, каквото е определението за спиране. Излага съображения, че доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната за инстанционен контрол обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Приема, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, а съдебният състав, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициалното запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече го е отправил. Обжалваното определение е правилно. От представените по делото доказателства се установява, че пред Административен съд Кърджали като касационна инстанция е обжалвано решение № 165/27.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 411/2023 г. по описа на Районен съд Кърджали, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8505451008 на АПИ, с което на ЕТ „КУРТ – А. К.“, на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение чл. 102, ал.2 ЗДвП, както и заплащане на такса по чл. 10б, ал.5 ЗП, съобразно категорията на ползваното пътно превозно средство в размер на 167,00 лв. Касационното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като касационният състав на административният съд е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/2023 г. по отправено с определение № 113 от 31.01.2023 г. по кнахд № 997/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използването на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса". Касационният състав сочи, че отговора на поставения въпрос е от съществено значение за правилното решаване на висящия правен спор. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдицално запитване. Съгласно цитираната разпоредба, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК, определението на съда, с което делото се спира поради отправено преюдициално запитване не подлежи на обжалване. В текста не е конкретизирано дали изключването на инстанционен контрол касае само хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС) или обхваща и случаите, при които вече има отправено преюдициално запитване от друг съд на държавата членка или от национален съд на друга държава членка от значение за разглеждания спор. Следва обаче да се посочи, че решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, поради което правилно в обжалваното определение е прието, че забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Поради това и определението, с което е извършена преценка, че произнасянето му е пряко обусловено от отговора по вече заявен преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране в конкретната хипотеза се извежда именно от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,