Решение № 91 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 646/2009 г.

Обжалвано е определение № 1* постановено на 20.07.2009 год. по гр.дело № 310/2009 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Н. Й. К. от Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 77 от 21.03.2008 год. по гр.дело № 2677/2005 год. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд по производство на основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ съгласно § 43 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър. Недоволна от определението е жалбоподателката Н. Й. К., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е „незаконосъобразно, необосновано и порочно” понеже е представила нови доказателства пред Върховния касационен съд тъй като решението, чиято отмяна е искала, е постановено при непълнота на доказателствата. Съображения излага по фактите и доказателствата във връзка със спора като претендира отмяна на обжалваното определение, с разглеждане на делото от петчленен състав, който да реши спора по същество. Ответниците по частната жалба – Й. Г. И., А. Г. И., П. Д. И., Х. Г. Д., В. Д. Д., В. Й. Д., Г. П. Д., М. Д. К. З. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалвания съдебен акт касационният съд е приел, че съгласно уредбата на производството по отмяна в чл.303-309 ГПК и конкретно: упражняване правото да се иска отмяна в преклузивните срокове, установени в чл.305 ГПК както и относно наличието на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК молителката не е конкретизирала в каква част касационното решение е неизгодно за нея във връзка с преценката на наличието на правен интерес от отмяната. Взето е предвид, че от формулираните в молбата доводи следва, че се излагат касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно. Правилно е прието, че изложените касационни основания в молбата за отмяна са относими към инстанционния контрол при невлязло в сила съдебно решение, а доводите, които се отнасят до приетото по съществото на спора от Върховния касационен съд като инстанция по същество на основание чл.218и ГПК/отм./ касаят правилността на влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.32, ал.1, т.2 ЗС/отм./ и са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Отчетено е, че приложените към молбата за отмяна доказателства са приобщени към делото пред Върховния касационен съд и Р. районен съд, а липсва правна възможност в производство по отмяна да се оспорва истинността на представено от молителката удостоверение. Липсва процесуална възможност делото да се раз гледа от петчленен състав на Върховния касационен съд с оглед предвиждането на чл.307, ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение