Определение № 101 от 05.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 802/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на А. Г. Д. чрез адв. Ал. Л. от САК срещу определение от 24.09.2012г. на Софийски градски съд, ІV а. отд за връщане на постъпилата срещу въззивното решение по гр.д №15670/2011г касационна жалба, на основание ограничението по чл. 280 ал.2 ГПК Частната жалбоподателка поддържа оплакване за неправилност на определението поради това ,че единствено касационната инстанция, а не въззивния съд преценява дали решението подлежи на касационно обжалване .При предявяване на иска делото е подлежала на триинстанционно разглеждане ,затова цената на иска към озни момент не следва да е определяща. Понасотящем същата значително надхвърля 5 000 лева. Излагат се и съображения по правилността на обжалваното решение които нямат отношение към предмета на настоящето производство. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. В обжалваното определение е по същество съобразено задължението на Софийски градски съд да прилага чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, според която норма жалбата се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжшалване по чл. 280 ал.2 ГПК Нормата е приложена законосъобразно и в съответствие с безспорната констатация относно цената на всеки от обективно съединените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС съгласно правилото на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, че цената на исковете ,като величина от значение за преценката по чл. 280 ал.2 ГПК, „понастоящем” може да е различна от законосъобразно приетата още на първа инстанция, съгласно чл. 70 ал.1 ГПК.При иск за ревандикация на индивидуализирана незастроена реална част от недвижим имот, както и на негаторен иск в защита на същия обем право, цената и на двата иска следва да се определи на база съответната ,с оглед на спорното право част При дан. оценка на целия имот от 4 856,10 лева, цената на произнесения иск за спорните 305 кв.м и оградата им, чието премахване се претендира, не допуска касационо обжалване на постановеното въззивно решение съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010),както правилно е приел въззивния съд. Останалите съображения на частния жалбоподател нямат отношение към правилността на атакуваното определение, поради което не следва да се обсъждат. Ето защо Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,