Определение № 10721 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8970/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Я. П. Х. от гр. Сливен срещу Определение № 1418 от 22.07.2024 г. по адм. дело № 337/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че по адресирания от Х. сигнал с вх. № КОС-09-3419/04.06.2024 г. същата не е информирана относно предприемането на действия по подадения сигнал. Счита, че е налице мълчалив отказ. Моли съда да отмени оспореното определение. Ответникът – директорът на РИОСВ Стара Загора изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Сливен е оставил без разглеждане жалбата на Я. П. Х. срещу мълчалив отказ на директора на РИОСВ - Стара Загора да се произнесе по сигнал, подаден чрез ССЕВ на 03.06.2024 г. и входиран в РИОСВ - Стара Загора с вх. № КОС-09-3419/04.06.2024 г., поради недопустимост и е прекратил производството. Приел е, че в конкретния случай не е налице мълчалив отказ, тъй като е изпратено писмо — отговор до лицето, подало сигнала, като същото е уведомено за извършените действия именно по започналата по неговия сигнал проверка. На следващо място е посочил, че изричният отговор на сигнал не съставлява индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Решението по сигнала, в случая писмото № 94-00-1025/24.06.2024 г. на МОСВ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и е неприложима разпоредбата на чл. 145 и сл. от АПК. Определението е правилно. От фактическа страна е установено, че Я. П. Х. е подала чрез ССЕВ на 03.06.2024 г. сигнал с вх. № КОС-09-3419/04.06.2024 г в РИОСВ гр. Стара Загора. С писмо изх. № РД-05-3512/07.06.2024 г. РИОСВ - Стара Загора е уведомила МОСВ за предприетите действия по подадения на 03.06.2024 г. от Х. сигнал. Видно от писмо с изх. № 94-00-1025/24.06.2024 г. МОСВ уведомява Х. за предприетите действия и извършени проверки във връзка с подадените сигнали. Съгласно чл. 119 от АПК, сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. С разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от АПК е предвидено, че когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица. Решението по сигнала се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му (чл. 123, ал. 1 от АПК) и по силата на изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от АПК е изключено от съдебен контрол. В случая, така правилно приема и първоинстанционният съд. Според правната регламентация на уредените в Глава Осма от АПК административни производства и конкретно на производството за подаване на сигнали като контролно средство, актът, с който административният орган се произнася по сигнал не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С оглед изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от АПК, не подлежи на обжалване нито изричното произнасяне, нито непроизнасянето по сигнала. Отговорът по сигнала или отказът за произнасяне не съдържат белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебно оспорване. Също така, писмо с изх. № 94-00-1025/24.06.2024 г. на МОСВ е с уведомителен характер. В уведомителното писмо са посочени предприетите действия и извършени проверки във връзка с подадените сигнали, поради което правилно съдът е приел, че това писмо няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. От този извод следва, че подадената от Я. П. Х. жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил Административният съд - Сливен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,