Определение № 46 от 02.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 16/2009 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е разпореждането на Софийския градски съд от 16.09.2008 г. по гр.д. № 2758/2007 за връщане на касационна жалба. Недоволен от разпореждането е жалбоподателят С. община, представляван от адв. Д от САК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба не са му съобщени надлежно. Ответницата по жалбата А. В. С., представлявана от адв. И от САК я оспорва, като счита, че указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са съобщени надлежно на страната, поради което срокът за отстраняването им е изтекъл. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалването разпореждане, въззивният съд е приел, не са изпълнени указанията за посочване на съществените материалноправни и процисуалноправни въпроси, които са разрешени в обжалваното решение нито значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са съобщени надлежно на страната. Посочването на съдебен адресат не изключва възможността за лично връчване на страната. То изключва единствено възможността за връчване чрез поставянето на уведомление и за връчване чрез прилагане на книжата към делото, когато страната не е намерена на адреса, който е съобщила по делото или на който е вече призована, т.е. посочването на съдебен адресат изключва само прилагането на фикциите за връчване. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че касационната жалба е нередовна. В нея са посочени, макар и не съвсем прецизно формулирани, съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд: отговаря ли общината за вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче и ако отговаря – на какво основание, съответно кои са нейните действия или бездействия, в какво се състои тяхната противоправност и от къде произтичат задължението й да извърши нещо, и какво; за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в т.ч. тези, че кучето няма стопанин; които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и се разрешават противоречиво от съдилищата. Действително към касационната жалба не са представени цитираните в жалбата решения на Софийския градски съд, в които част от поставените въпроси са разрешени различно, но в касационната жалба е обосновано значението на тези въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото. Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за администриране на касационната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение