Определение № 808 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 94/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 HПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 495/01.11.2011 год. по т.д.№ 833/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. С него въззивният съд е отменил изцяло Решение № 63 от 18.05.2011 год. по т.д.№ 111/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 121728 лв. Касаторът се позовава на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК основания за допускане на касационен контрол. Поставил е въпроса за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК служебно да се произнася по нищожността на договора, който е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС – Решение № 57/02.03.2011 по г.д.№ 1416/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС и на противоречие с т.10 на ТР № 1/17.07.2010 год. сочеща последиците от нищожно съдебно решение, а не нищожен договор. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал отговор, като е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол. Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол произтича от следното: [фирма] е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ, произтичащ от неплатена цена по неформален договор за доставка на оризова арпа от реколта 2009 год. за което са съставени ф-ра № 100/28.12.2009 год. и ф-ра № 109/19.02.2010 год. Ответникът [фирма] е противопоставил възражението, че действително доставеното количество оризова арпа е по-малко, както и, че е било налице несъответствие с показателите за качеството за част от доставената арпа. Първоинстанционният съд се е произнесъл по възраженията на ответника и въз основа на събраните доказателства е приел, че те са неоснователни. Сезиран с жалбата на [фирма], въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е присъдил вземане по нищожен договор. Аргументирал се е с това, че с чл.28 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) е въведена задължителна писмена форма на договора, която в случая не е спазена. Позовал се е на т.10 на ТР № 1/17.07.2010 год., задължаваща въззивния съд да следи служебно за това обстоятелство, поради което е отменил първоинстанционният акт и е отхвърлил иска на [фирма]. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът, поставен от [фирма] за правомощията на въззивния съд действително сочи противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана по-горе. Вторият от въпросите, а именно въпросът, свързан с прилагането на чл.293 ТЗ има отношение към основателността на жалбата, а не към основанието за допускане на касационен контрол. Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да довнесе таксата по т.2, възлизаща на 2404.56 лв. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.