Определение № 332 от 07.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1733/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Д. Х., чрез адв.Е.П. срещу решение №530 от 21.05.2021г. по в.гр.д. №2623/2020г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №3032 от 14.05.2020г. по гр.д.№1065/2018г. на Софийски градски съд, І ГО, 5 състав за отхвърляне на иска за сумата 50 000 лева. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен искът на С. Х. срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата 200 000 лева– обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син В. И. П., настъпила на 18.08.2016г. в резултат от ПТП, причинено по вина на водача С. Д. Д. при управление на микробус „Фиат Дукато“ с рег. [рег.номер на МПС], по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва. В частта, с която е отхвърлен искът за сумата 100 000 лева – разлика от 100 000 лева до претендираните 200 000 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за 50 000 лева- разликата от 50 000 лева до 100 000 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторката счита, че в нарушение на закона въззивният съд не е допуснал тройна авто-техническа експертиза, въпреки оспорването на приетите в първоистанционното и въззивното производство единични експертизи, което е довело до необоснованост на изводите относно механизма на процесното ПТП, респ. до нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС, гарантиращи право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Намира за неправилни изводите на съда, че щом само при един вариант на механизъм на произшествието същото е било предотвратимо, то вината за настъпването на ПТП е на пешеходеца. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявеният иск за сумата 50 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.

Касационната жалбоподателка твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?

2. Следва ли при искове за обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на непозволено увреждане, ищецът чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения?

3. Следва ли директивите от правото на Европейския съюз задължително да се тълкуват в светлината на основните права?“.

Поддържа, че по въпрос №1 е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК /решение №15 от 30.01.2015г., гр.д.№4604/2014г., ІV г.о.; решение №212 от 01.02.2012г., т.д.№1106/2010г., ІІ т.о.; решение №24 от 28.01.2010г., гр.д.№4744/2008г., ІІ г.о./; по въпрос №2- с решение №147 от 19.06.2012г., гр.д.№ 582/2011г., ІV г.о. - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на третия въпрос не е посочена съдебната практика на ВКС или практика на СЕС, на която решението противоречи.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата 100 000 лева, въззивният съд приема, че при съвкупния анализ на събраните доказателства не се установяват противоправни и виновни действия на водача на микробус „Фиат Дукато“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, довели до настъпване на процесното ПТП, при което е загинал синът на ищцата. Като намира за безспорни фактите относно сключването на застраховка ГО на водача на микробуса в ответното дружество и настъпването на 18.08.2016г. на ПТП, решаващият съдебен състав определя като основен спорен въпрос какъв е механизмът на ПТП. С оглед констатациите на приетото във въззивното производство заключение на комбинираната АТЕ и СМЕ, с което се потвърждават напълно изводите на приетата от първоинстанционния съд АТЕ, въззивната инстанция приема за установено, че процесният микробус „Фиат Дукато“ се е движел на 18.08.2016г. по второкласен път II -66, на посоченото място, при сухо, слънчево време, нормална видимост, в посока от [населено място] към [населено място], със скорост около 77 км/ч, като малко преди да достигне втората отбивка- уширение за временно спиране, намираща се в дясно от платното за движение, водачът на микробуса е видял пострадалият пешеходец, излизащ иззад висока до 1,9 метра храстовидна растителност, приближаващ се към платното за движение и е реагирал с аварийно спиране. Виждането и следващото го възприемане на пешеходеца като опасност е станало, когато микробусът се е намирал на около 43 метра преди мястото на удара, като водачът е имал време за реакция 2,19 секунди преди удара. Опасната зона за спиране на автомобила при движение със скорост 77 км/ч. е била 68 метра. Съдът анализира заключенията на вещите лица, че при ограничената видимост от висока растителност на десния банкет водачът на микробуса е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара само, ако пешеходецът, обут с гумени чехли, се е движил с бавен ход по платното за движение или ако е стоял неподвижен. При спокойно и бързо вървене, както и при тичане ударът е бил непредотвратим за водача на микробуса. С оглед събраните гласни доказателства относно поведението на пострадалия, въззивният съд намира, че ударът е бил непредотвратим, тъй като пешеходецът е изскочил внезапно иззад храстите, не е спрял, а е навлязъл на пътното платно, пресичайки косо, ударил се е в предния десен калник на микробуса странично, след което главата му се ударила в десния горен ъгъл на предното стъкло и го счупила.

Решаващият съдебен състав стига до извод, че ударът би бил предотвратим за водача, само ако се бе движил със скорост от 25.38 км/час. при максимално разрешената от 90 км/ч. извън населено място. Произшествието е настъпило извън населено място и водачът на автомобила се е движел в рамките на позволената скорост /не повече от 77км/ч./. Мястото на реализиране на катастрофата не е предназначено за пресичане от пешеходци, а покрай пътното платно е имало затревени банкети с височина 1-1.50м. Намира, че единствената причина за настъпване на катастрофата е поведението на пострадалия, който е изскочил иззад храстите и е навлязъл внезапно на платното за движение на път извън населено място, където не е предвидено и не се очаква да има пешеходци, като не е съобразил поведението си с отстоянието и скоростта на приближаващото МПС, с което е допуснал нарушения на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.114, т.1 ЗДвП, довели до настъпване на произшествието.

Въззивният съд приема, че не са установени предпоставките на чл.45 и чл.52 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият процесуалноправен въпрос е свързан със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да постанови решение въз основа на събраните доказателства, като отговор на тези въпроси е даден със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора. ОСГТК на ВКС приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Решаващият съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, вкл. заключението на приетата във въззивното производство комплексна авто-техническа и медицинска експертиза и свидетелските показания, обсъдил е всички относими възражения на страните и е изложил подробно аргументирани собствени мотиви относно правнорелевантните факти. Изводите на съда за неоснователност на предявените искове са направени след анализ на доказателствата /и поотделно, и в съвкупност/, като изрично е посочено кои доказателства се кредитират и на какво основание. Несъгласието на касаторката с изводите на съда не представлява основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Вторият процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не е коректно поставен, респ. не е обусловил крайните изводи на съда. Въззивният съд не е приел, че ищцата следва чрез пълно и главно доказване на изключва последователно всички възможни хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения. Решаващият съдебен състав след съвкупен анализ на доказателства е стигнал до извод, че при установения механизъм на ПТП ударът е бил непредотвратим. Възможните хипотези на механизма на ПТП в зависимост от поведението на пешеходеца /с какъв ход се движел, в кой момент се е появил на пътя/, изяснени от вещото лице по авто-техническата експертиза, са обсъдени от съда, но същият след преценка и на останалите доказателства е приел за доказан конкретен механизъм, съобразен със скоростта на движение на автомобила, пътната обстановка, времето, поведението на пострадалия пешеходец.

Същественият правен въпрос в случая е дали обстоятелството, че ударът е бил непредотвратим, т.е. че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл.15 НК/, изключва противоправността или представлява опровергаване на презумпцията за вина, но такъв въпрос не е поставен от касаторката и е недопустимо да бъде въвеждан служебно от касационния съд.

Третият правен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е твърде общ и теоретичен. Дори да се приеме, че се поставя въпрос във връзка с оплакването за нарушение на правото на състезателен процес поради отнемане възможността на ищцата „да бъде приобщена експертиза, която да е съобразена с установените факти по делото“, то той не е поставен коректно и не е обусловил крайните изводи на съда. С въззивната жалба, подадена от ищцата, е въведено твърдение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който въпреки оспорването на заключението не е допуснал повторна авто-техническа експертиза и е направено съответно доказателствено искане за допускане на такава. Въззивният съд е уважил това доказателствано искане, като е приел комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза. В открито съдебно заседание вещото лице е отговорило на поставените от страните въпроси относно допуснати неточности, като изрично е уточнил, че те не са съществени и не променят заключението. Съдът е възприел заключението като компетентно, подробно мотивирано и безпристрастно, като е констатирал, че то не противоречи и на първата авто-техническа експертиза, приета в първоинстанционното производство.

По отношение на този въпрос не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол, тъй като не е посочена практика на ВКС или на СЕС, на която решението да противоречи.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд