Решение № 3187 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2019 г.

Решение № 3187 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ботевград, подадена чрез процесуалния представител юрск. К. Михайлова, против решение № 980/16.07.2019 г. постановено по адм. дело № 609/2019 г. по описа на Административен съд София област. В жалбата са посочени и развити касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Америка-А. Нешев" гр. Ботевград, действащ чрез пълномощника си адв. Б. Божков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения за това и в писмена защита и становище по съществото на спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното пред касационния съд решение № 980/16.07.2019 г. по описа на Административен съд София област /АСС0 е обявена нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД000373-1/02.12.2016 г. на главен експерт в дирекция "МДТ" при Община Ботевград, с който АУЗД, въз основа на декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № 0807002431/22.12.2010 г., са установени за ЕТ "Америка-А. Нешев" ТБО и лихви за собствения му недвижим имот в [населено място], [адрес] в размер на 1359, 14 лв. за период 1.01.2011 г. -31.12.2011 г. ТБО е определена за цялата година и за трите компонента – сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За да обяви нищожността на цитирания АУЗД, административният съд е счел, че същият е издаден при липса на материална компетентност за това предвид предходен издаден АУЗД № АУ-001191 от 13.09.2012 г. на орган по приходите в Община Ботевград, с който са определени задължения за ТБО за 2011 г. за същия имот и за същия адресат, който АУЗД е отменен като незаконосъобразен при обжалването си по съдебен ред с влязло в сила на 22.05.2014 г. съдебно решение по адм. дело № 11077/2013 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Решението е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221 ал. 2, изр. второ АПК, касационният съд препраща към мотивите на административния съд, които възприема като свои. Законосъобразен е и изводът на съда, че обжалваният пред него административен акт е издаден при същите фактически и правни основания, спрямо същото лице и със същия предмет като АУЗД, в частта, в която е отменен по съдебен ред с решение по адм. Дело № 11077/2013 г. по описа на ВАС. При отмяната по съдебен ред на административен акт издаването впоследствие на идентичен по съдържание и съществените си реквизити друг административен акт е при липса на материална компетентност за това. Със сила на пресъдено нещо е прието по съществото на спора недължимост на установените задължения за ТБО за същия имот, адресат и при пълно съвпадение в периода. Обратно на твърденията в жалбата не са налице нови фактически и правни установявания, настъпили след постановяване на отменителното решение на ВАС. Самото решение не се явява такова основание, както твърди касаторът, тъй като с него преписката не се връща за ново произнасяне при спазване на дадени задължителни указания, а спорът се решава по същество с отмяната на акта, която е окончателна и неотменима. Като е съобразил горното и е обявил нищожността на оспорения пред него АУЗД първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, заявената от ответника претенция за заплащане на разноски и доказателствата за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева за настоящата съдебна инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,