Определение № 103 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2074/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на С. А. Д. за отмяна на влязлото в сила Решение № 2139/23.12.2015 г. по в.гр.д. № 2566/2015 г. на Варненския окръжен съд. С това въззивно решение е потвърдено Решение № 2645/12.06.2015 г., постановено по гр.д. № 13278/2013 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от Л. Б. Д. в качеството му на [фирма] против молителката иск с правна квалификация 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответната страна да му предаде владението на недвижим имот с идентификатор 10135.2560.251.1.12 по кадастралната карта на [населено място], представляващ офис № 1 с площ от 22, 18 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], както и 1,6830 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място – УПИ I-4, кв. 39, като на основание чл. 59 ЗЗД ответната страна е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствения му недвижим имот за периода от 05.10.2010 г. до 11.09.2013 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителката при неговото решаване /основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/, установяващи, че е придобила правото на собственост върху имота на деривативно придобивно основание, доколкото приложените доказателства обуславят извода, че процесният имот е бил собственост на частните й праводатели. Молителката поддържа, че документите са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е узнала за същите случайно след постановяване на въззивното решение при среща с предходния съсобственик на имота И. И. П.. Ответникът по молбата за отмяна – Л. Б. Д. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], е депозирал по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който заявява, че същата е недопустима като подадена след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. При условията на евентуалност се моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице основанията по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, основаваща се на твърдение за наличие на новооткрити доказателства, които според молителката са от значение за фактите по спора, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката, дали доказателствата са „новооткрити" по смисъла на приложимия процесуален закон и дали същите са от съществено значение за делото, ще следва да се извърши със съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай, молителят навежда твърдения, че е узнал за съществуването на приложените документи след постановяване на въззивното решение, при среща с предходния съсобственик имота И. И. П.. Не е посочен обаче точният момент на срещата и на снабдяването с документите от съществено значение за правния спор, предмет на атакуваното съдебно решение, което препятства възможността за преценка, дали молбата за отмяна, депозирана на 28.03.2017 г., е подадена в законоустановения за това срок. Настоящият състав приема, че разглеждането на молбата за отмяна следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като бъде дадена възможност на молителя в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК да ангажира доказателства за момента, в който е узнала за представените писмени доказателства, а на ответника по молбата - да проведе насрещно доказване, ако твърди, че новооткритите доказателства са били известни на молителката преди повече от три месеца към датата на подаване на молбата за отмяна. Предвид горепосочените съображения, подадената молба с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд следва да се допусне до разглеждане, като в решението ВКС ще се произнесе по въпроса за значението на посочените от молителя нови доказателства за спора и за качеството им на „новооткрити" по смисъла на закона, в случай, че молбата се приема за допустима като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение