Определение № 115 от 11.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 971/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение №29/11.01.2021г. по гр.д. №2516/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 24.02.2020г. по т.д. №84/2019г. на Монтански окръжен съд, Гаранционен фонд е осъден на основание чл.558 ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ да заплати на К. Т. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина му Т. К. Т. при ПТП, настъпило на 18.06.2016г., за разликата над 60 000 лв. до присъдения размер от 112 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2017г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че приетият от въззивния съд размер на съпричиняване от 25 % от страна на пострадалия е прекалено занижен. Счита за неправилни изводите на съда, че Т. Т. не е могъл да възприеме, че водачът на автомобила е употребил алкохол, както и че не може да се направи категоричен извод, че поставянето на колан би предотвратило смъртта на пострадалия. Изтъква, че починалият не е проявил нормалната и дължима от него грижа да установи дали водачът на автомобила е правоспособен, с което сам се е поставил в риск. Излага също доводи, че присъденото обезщетение не кореспондира по размер със съдебната практика, принципа на справедливостта и икономическия живот в страната. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за достъп на решението до касация, като сочи като обуславящи следните правни въпроси: 1/Какви са критериите, които следва да се съблюдават за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при деликт?; 2/ Какви са критериите за отчитане приноса на увредения по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД и определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия? Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания в ППВС №4/23.12.1968г., както и с практиката, обективирана в решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, I т.о. и решение №154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ВКС, II т.о. По втория въпрос твърди, че въззивният съд е допуснал отклонение от задължителните указания в т.7 на ППВС №17/18.11.1963г., както и от практиката на ВКС, обективирана в решение №45/15.04.2009г. по т.д. №525/2008г. на ВКС, II т.о., решение №159/24.11.2010г. по т.д. №1117/2009г. на ВКС, II т.о., решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. на ВКС, II т.о., решение №58/29.04.2011г. по т.д. №623/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 59/10.06.2011г. по т.д. № 286/2011г. на ВКС, I т.о., решение №169/28.02.2012г. по т.д.№762/2010г. на ВКС, II т.о., решение №54/22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, II т.о. Ответникът К. Т. С. поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Третите лица – помагачи на ответника Л. А. Й. и Т. М. Й. не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 18.06.2016г., около 20,50ч. на главен път Е-79, между [населено място] и [населено място], лек автомобил „Сузуки Б.“ с рег. №851 Н642, с водач А. Т. Х., поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост е излязъл вдясно от платното за движение и се е преобърнал в тревиста площ. Вследствие на удара на място са починали водачката на автомобила и Т. К. Т., син на ищеца, който се е возил на предната дясна седалка. Установил е, че към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от делинквента А. Х., не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По отношение на размера на обезщетението, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 150 000 лв. При определяне на този размер решаващият състав е счел за относими възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 36 години, съществувалите между ищеца и неговия син много близки отношения, преживяното от ищеца тежко емоционално страдание, което довело до преустановяване на работата му и неговата социална изолация. По спорния въпрос за приноса на пострадалия поради липса на поставен предпазен колан, съдът е посочил, че заключенията на назначените по делото експертизи не съдържат категоричен извод, че при поставен предпазен колан пострадалият би останал жив. За да приеме за доказано второто въведено от касатора възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, съставът на САС се е позовал на данните на СМЕ, че водачът на лекия автомобил е бил със средна степен на алкохолно опиване, при която нарушенията на функциите на организма /координация, равновесие, реч, съобразителност и др./ са видими за околните и лесно разпознаваеми. При тези данни е приел, че пострадалият е поел реално очакван риск, като ирелевантна за наличието на съпричиняване е липсата на критичност поради приетия алкохол от самия пострадал, който сам се е поставил в невъзможност да възприеме състоянието на водача. С оглед на това решаващият състав е приел, че приносът на пострадалия възлиза на 25 %, а дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, след отчитане на приноса на пострадалия е в размер на 112 500 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен в изложението материалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по него не е установена посочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационен контрол. По въпроса, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика, в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт – ППВС №4/23.12.1968г. В същото е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установената практика на ВКС. В случая, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил съществувалите много близки отношения между касатора и неговия син, младата възраст на загиналия, мъчителното преживяване от страна на бащата на трагичната загуба, което довело до изолация от околните. Дори и да бе основателно твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е формирал изводите си относно размера на присъденото обезщетение и същевременно не е обсъдил значими за този размер обстоятелства, това би довело до необоснованост на въззивното решение и оттам би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не е налице основание за допускане на касационен контрол и по втория материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, относно критериите за определяне на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение №16/04.02.2014г. по т.д.№1858/2013г. на ВКС, I т.о., решение №92/24.07.2013г. по т.д. №540/2012г. на ВКС, I т.о. и др, решение №97/06.07.2009г. по т.д. №745/2008г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съгласно решение №33/04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, II т.о., решение №96/15.10.2012г. по т.д. №936/2011г. на ВКС, I т.о., решение №39/16.07.2010г. по т.д. №551/2009г. на ВКС, II т.о., решение №43/15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по – малък обем. В случая обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с приетото в практиката на ВКС изискване, че приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД е допустимо при категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по – малък обем. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към направеното възражение за съпричиняване. Съобразил е изводите на вещите лица в приетите съдебно – автотехническа експертиза и съдебно – медицинска експертиза, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, коланът би намалил тежестта на травмите, но е изтъкнал липсата на категоричен извод, че при поставен предпазен колан пострадалият би останал жив. При преценката на възражението на касатора – ответник по иска, че пострадалият е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, въззивният съд е съобразил разясненията в ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС, като прилагайки разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите и размера на съпричиняване на вредоносния резултат. САС е посочил доказателствата, въз основа на които е направил своята преценка, изследвал е механизма на ПТП, като при определяне на съотношението на приноса на пострадалия и на виновния водач е изложил съображения във връзка с поведението и на двамата. Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение. С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника по касация К. Т. С. адвокат Ч. А. Н. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 1803,60 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд