Определение № 567 от 09.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 678/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 29.07.2012г. по гр.д. № 618/2005г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, с което е оставено в сила решение от 08.01.2001г. по гр.д. № 5465/1996г. на Софийски районен съд, 48 състав в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху незастроената част от недвижим имот, представляващ парцел * от кв.* по плана на С., местн. „Ц.”, находящ се на [улица]. Касационна жалба е подадена от В. Б. Х. чрез пълномощника му адв. С.. Според този жалбоподател спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС - Т. № 1/1995г. по въпроса дали подлежи на реституция имот, който е надстроен и пристроен. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Приложени са съдебни решения. Поставя се също и въпросът дали отхвърлянето на иск за собственост означава, че ответникът е собственик на имота. Касационна жалба е подадена и от Е. И. К. чрез пълномощника й адв. Р.. Тази жалбоподателка също поддържа, че решаващият съд се е произнесъл в противоречие с Т. № 1/1995г. по въпроса за начина на реституция на отчужден застроен имот, който след отчуждаването е надстроен и пристроен и по-конкретно следва ли да се извършва преценка за обособяване на самостоятелен имот от свободната незастроена площ. Посочена е съдебна практика по сходни казуси. Поддържа се, че разрешеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като 20 години след реституционните закони се постановяват противоречиви решения поради неточно прилагане на правната уредба и неправилно тълкуване на съдебната практика. Ответниците по касационните жалби чрез пълномощниците си адв. Г. и адв. Р. са представили писмени отговори, в които поддържат, че липсват представки за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Производството е по иск по чл. 108 ЗС като въззивното производство се развива по чл. 218з ГПК/отм./ след частична отмяна от ВКС на предходно въззивно решение. С решението на ВКС №224 от 09.02.2005г. по гр.д. № 2717/2003г., ІVг.о. е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1567/2001г. за отхвърляне на исковете за застроената част от дворното място и е отменено същото решение по исковете за собственост на незастроената част от площта на парцел * от кв. *O. по плана на С., местн. „Г., зона *” и делото е върнато за ново разглеждане в тази отменена част. С оглед на това спорът след отменителното решение е концентриран върху въпроса следва ли да се възстанови собствеността върху незастроената част от имота и по-конкретно има ли свободна площ, която да се обособи в отделен парцел в каквато насока са дадени указания в мотивите на отменителното решение. Ищците са наследници на И. К. К. и В. К. К., които са притежавали дворно място в [населено място], на [улица], съставляващо понастоящем парцел * от кв.* с построена в него сграда - работилници. Имотът е национализиран по З.. През 1956г. е учредено право на строеж на Ж. „К.”, която е изградила седеметажна жилищна сграда. Ответниците по иска са собственици на отделните апартаменти, изградени от Ж.. Според ищците те ползват без основание дворното място и поради това се иска предаване владението върху него. Приетите експертизи установяват, че съществуващата в имота сграда на печатница „Р.” отчасти е съборена във връзка със строежа на сградата на Ж. и отчасти е вградена в новата сграда. Останалата свободна незастроена площ от парцела е * кв.м. и отговаря на изискването за минимална площ на парцел, но няма изискуемото лице. Установено е, че на ищците е възстановена собствеността върху магазините в сградата, които съответстват на съществуващата в имота преди отчуждаването сграда - с решение № 1869 от 11.12.1997г. по гр.д. № 1233/1997г. на ВКС, ІVг.о. е уважен иск на ищците против [фирма] за предаване владението върху сграда с магазини на застроена площ * кв.м. в имот пл. № *, зона * на [улица] /с посочен съсед отгоре Ж. „Култура”/. Прието е в мотивите, че извършените вътрешни преустройства, пристрояването и надстрояването с няколкоетажна жилищна сграда не са довели до създаване на нов обект на собственост, както и че тази част от сградата /магазините/ функционира самостоятелно. Също така с влязло в сила решение на Върховния касационен съд № 965 от 05.07.2007г. по гр.д. № 988/2006г. е уважен иск на ищците против ЕС „Култура” относно две избени помещения в сградата. В. съд е приел, че дворното място не съществува реално до размера на отчуждаването по смисъла на ЗВСОНИ. От една страна след изграждането на сградата на Ж. дворното място има обслужващо значение по отношение на сградата. Позовал се е на чл. 15, ал.3 ЗС /сега отм./, че правото на строеж върху държавна земя включва и ползването на незастроената част от имота. От друга страна, установената от експертизите незастроена площ не отговаря на изискването на чл. 55, ал.3 ППЗТСУ/отм./ за граница с улична регулационна линия не по-малко от 14 метра. Съдът е посочил, че не може да приеме за лице на парцела външната линия на сградата откъм [улица], тъй като с влязло в сила решение е отречена реституцията върху застроената част от имота, независимо от това, че на ищците е възстановен обособен обект в сградата - магазините. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: По жалбата на В. Х.. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се поставя въпроса дали съществува реално до размера на отчуждаването имот, който е бил надстроен и пристроен въз основа на право на строеж, но въпреки извършените преустройства старата постройка и дворното място са запазени. Наред с наведените доводи за неправилност на решението се поддържа, че то противоречи на Т. № 1/1995г. и на практиката на съдилищата с позоваване на две решения: Решение № 463 от 16.03.1996г. по гр.д. № 1094/95г. на ІVг.о., според което правото на възстановяване на собствеността не обхваща надстройки или пристройки към отчуждени или одържавени сгради, ако те представляват самостоятелен обект и Решение № 647 от 09.12.2008г. по гр.д. № 2184/2007г. на ІV г.о., което разглежда случай на построени нови сгради с отделен достъп и самостоятелно функциониране. В посоченото Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК се приема, че при отчуждаване на застроен имот, който впоследствие е пристроен и надстроен, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяването. А при отчуждаване на незастроен имот, който след това е застроен, постройката придобива главно значение, а теренът - обслужващо. В този случай възстановяване на собственост настъпва само ако от останалата незастроена част може да се обособи самостоятелен имот съобразно правилата на З.. В обжалваното решение съдът е отхвърлил иска за реституция като е приложил разрешението за отчужден незастроен имот и е изследвал дали свободната от застрояване площ отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ. Доколкото в случая е безспорно, че отчужденият имот е бил застроен, а след одържавяването е пристроен и надстроен, то е налице противоречие с тълкувателното решение по въпроса за предпоставките и начина за възстановяване на собствеността върху отчужден застроен имот. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият поставен въпрос от този касатор е дали отхвърлянето на иск за собственост означава, че ответникът е собственик на имота. Този въпрос не е разглеждан от въззивния съд, а и той касае последиците от съдебното решение, така че не може да послужи като основание за достъп до съдебен контрол. По жалбата на Е. К.. В нея също се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с Т. № 1/1995г. по въпроса за правото на реституция спрямо отчужден застроен имот, който след отчуждаването е надстроен и пристроен и по-конкретно необходимо ли е от свободната незастроена площ от имота да може да се обособи самостоятелен имот. Извършено е позоваване и на Решение № 1415 от 23.08.1995г. по гр.д. № 1519/1995г. на ІVг.о. и Решение № 1194 от 07.09.2005г. по гр.д. № 615/2004г. на ІVг.о. Предвид вече приетото по-горе по жалбата на В. Х. следва да се допусне касационно обжалване поради противоречие с Т. № 1/1995г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.