Определение № 43 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 70/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 23428/14.08.2020 г. на А. М. К., приподписана от назначения особен представител адв. И. Г., срещу въззивно определение № 1288 от 06.08.2020 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по възз.ч.гр.д. № 1388/2020 г., с което е потвърдено определение от 12.07.2019 г. по гр.д.№ 843/2019 г. на Асеновградския районен съд за връщане на исковата молба при условията на чл.129, ал. 3 ГПК и оставяне без разглеждане на искане за отвод на съдебния състав. Жалбоподателят иска отмяна на определението като твърди, че то е бланкетно и постановено при погрешно възприета фактическа обстановка, тъй като всички указания на първоинстанционния съд са били изпълнени. Допускането на касационно обжалване се претендира на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса - следва ли, ако са изпълнени всички указания на съда по чл.129 ГПК, производството по делото да бъде прекратено, или следва съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: А. М. К. е сезирал Пловдивския районен съд с обща искова молба срещу ДСИ Д. И. и Пловдивския районен съд, като е поискал осъждане на ответниците да му заплатят сумата 10000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, резултат от проведено срещу него от страна на първия ответник незаконосъобразно принудително изпълнение. Ищецът е поддържал, че към момента на образуване на изпълнителното дело вземането на взискателя (сумата 129 лв.) е било погасено по давност и незаконосъобразните действия на ДСИ са му нанесли морални вреди, изразяващи се в психическо натоварване и влошаване на здравословното му състояние. След отвод на всички съдии от Пловдивския районен съд, делото е изпратено за разглеждане на Асеновградския районен съд, пред който е образувано гр.д. № 843/2019 г. С определение от 23.04.2019 г., при проверка за редовността на исковата молба, съдът е указал на ищеца, че молбата е насочена срещу ненадлежен ответник, предвид разпоредбата на чл. 441 ГПК, че дължи внасяне на държавна такса от 400 лв.; че следва да посочи кои са конкретните незаконосъобразни действия на ДСИ, от които са настъпили твърдяните вреди; да конкретизира вредите, като посочи в какво се точно се изразяват те; да уточни датата, от която претендира обезщетение за забава. Определен е едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите, като на ищеца е указано, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната. С молба от 13.05.2019 г. ищецът е отстранил част от нередовностите на исковата молба, досежно пасивно легитимираните страни и е конкретизирал обстоятелствената й част, включително датата, от която претендира обезщетение. С второ определение от 03.06.2019 г. съдът е констатирал, че не е внесена дължимата държавна такса и е дал нов едноседмичен срок (и поради други нередовности) за изправяне на исковата молба. В новия едноседмичен срок с молба до апелативния съд ищецът е поискал отвод на районния съдия, но не е предприел действия във връзка с редовността на предявения иск. С определение от 12.07.2019г. съдът е констатирал, че в указания срок исковата молба е останала нередовна и е прекратил производството по делото. Искането за отвод е оставено без разглеждане с мотиви, че председателят на състава е бил заместван от свой колега само в закритото заседание от 03.06.2019 г., а към настоящия момент съдията, чийто отвод е поискан, не участва в разглеждането на делото. За да потвърди първоинстанционното определение, апелативният съд е приел, че въпреки дадената повторна възможност за отстраняване на нередовностите на исковата молба, ищецът не е изпълнил дадените му указания. В частта за отвода е посочил, че не са били налице обстоятелства за отвод, поради което правилно искането е оставено без разгледжане. При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос не обуславя селектирането на жалбата. Формулировката на въпроса съдържа в себе си предположения и твърдения за осъществили се, според жалбоподателя, факти - че са изпълнени всички указания на съда, исковата молба е била редовна и не е имало основание за прекратяване на производството в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК. Подобни обстоятелства и факти обаче, въззивният съд не е установил да са се осъществили, а напротив – прието е обратното. Следователно, въпросът е зададен в контекст, който не кореспондрира с установеното по делото и приетото от въззивния съд (т.е. - в несъществуващ контекст) и в този смисъл е неотносим, респ. не може да обуслови допускането на касационното обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение