Определение № 185 от 08.04.2009 г. на ВКС по д. № 1537/2008 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 185 София 08.04.2009 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 март 2009 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1537/2008 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ст. С. като пълномощник на К. Р. П., Р. Р. П. и К. Д. Д. срещи определение № 1714/ 24.06.2008 г. по в.гр.д. № 1525/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./ е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 847/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответниците не са взели становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите в частната жалба във връзка с данните по делото, намира: Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството по гр.д. № 1608/05 г. по описа на Пловдивския районен съд е образувано по искове, предявени от К. Р. П., Р. Р. П. срещу Г. И. К. и А. Г. К. за заплащане на обезщетение за ползуването на съсобствената на ищците идеална част от недвижим имот, обективно съединени с искове за прогласяване нищожността на нотариален акт № 183, т. ХІІІ, дело № 3970/1967 г. на нотариус при Пловдивския районен съд, поради противоречието му със ЗРПВПВННИ. С решение № 49 от 26.06.2006 г. и допълнително решение № 25 от 14.03.2007 г. на Пловдивския районен съд, тези искове са отхвърлени като неоснователни. По въззивна жалба от ищците против основното и допълнителното решение е образувано производството по в.гр.д № 1525/07 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Същото е спряно с обжалваното определение до приключването на гр.д. № 847/08 г. на Пловдивския районен съд. От данните по делото се установява, че гр.д. № 847/08 г. на Пловдивския районен съд е образувано по искове, предявени от адв. Ст. С. като пълномощник на К. Р. П., Р. Р. П., К. Д. Д., М. С. Р., Е. С. Т., З. С. Т. и П. С. Т. срещу В. И. Т., Е. П. П., А. Г. К., Р. Г. С., В. В. Г. С., Г. А. С. и М. Д. В. за прогласяване за относително недействителни на основание чл. 76 ЗН на разпоредителните сделки в полза на ответниците с наследствените дялове на Р. К. П., С. Т. Т., М. Т. Д. и В. И. Т., извършени с нот. актове № 4* и № 50, т.VІІ от 1965 г. и нотариален акт № 183, т. ХІІІ, дело № 3979/ 1967 г., обективно съединени с искове за установяване правото на собственост на ищците върху недвижими имот, представляващ УПИ * 809 от кв. 156- стар по плана на ЦГЧ на гр. П., ведно със старата къща, построена в него и за отмяна по реда на чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ на нотариални актове, посочени в исковата молба. От изложеното дотук се налага извод, че предмет на спряното в.гр.д. № 1525/07 г. са два иска, единият от които се явява обусловен, а другият – обуславящ по отношение на иска за собственост, предявен по гр.д. № 847/08 г. по описа на Пловдивския районен съд- искът за прогласяване нищожността на нотариален акт № 1* т. ХІІІ, дело № 3970/1967 г. се явява обуславящ по отношение на иска за собственост, а спорът за собственост е преюдициален по отношение на иска за заплащане на обезщетение за ползуване на същия имот. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е постановено спиране на делото по иска по чл. 472 във вр. с чл. 470 ГПК/ отм./ за прогласяване нищожността на нотариален акт № 183/ 1967 г., тъй като по отношение на този иск не са налице предпоставките на чл. 182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм/ и делото бъде върнато на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В останалата част, с която е постановено спиране на делото в частта по иска за заплащане на обезщетение за ползуване на недвижимия имот, определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът