Определение № 844 от 18.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 782/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 07.11.2012г. по гр.д.№3314/2012г., с което Окръжен съд Пловдив е оставил без уважение частна жалба на Р п П срещу разпореждане за връщане на частна жалба от 20.12.2012г. Жалбоподателят Р п П поддържа, че в обжалваното определение е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване и да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на частната му жалба. Ответницата Х. С. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., констатира следното: Частната касационна жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че с определение от 05.02012г. по гр.д.№9344/2012г. РС Пловдив е прекратил производството по иск на РП-Пловдив срещу Х. Д. с правно основание чл.47, ал.1,т.4 СК като недопустимо. Установил е, че съобщение за това РП Пловдив е получила на 12.09.2012г., а частна жалба срещу същото е подадена в съда на 20.09.2012г., поради което с разпореждане от 24.09.2012г. РС Пловдив е върнал частната жалба. При тези данни въззивният съд е приел, че разпореждането за връщане е правилно с оглед разпоредбата на чл.275, ал.2, вр. с чл.262, ал.2,т.1 ГПК. Приел е, че съобщението за изготвяне на определението за прекратяване на производството по иск е надлежно връчено на РП Пловдив - в нейната канцелария и на посочената в него дата. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос за това как следва да се изчислява срока за обжалване на определение на съд при допусната техническа грешка в съобщението - отбелязване на две различни дати на получаване на съобщението в двата му екземпляра. С оглед данните по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.а. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос на посочените от него основания – чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Същият не е от значение за изхода на спора по конкретното дело, тъй като не е обусловил правната воля на съда, обективирана в определението му и не е от значение за формиране решаващата воля на съда. По делото е обсъден от съда този екземпляр от съобщението, който е приложен и надлежно оформен съобразно разпоредбата на чл.44, ал.1 и 4 ГПК и именно съобразно отразеното в него съдът е приел, че частната жалба е подадена в съда след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК седмичен срок. Съдът не е бил сезиран с искане по чл.64 ГПК и не е дал отговор на въпрос дали пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, в който случай въпросът за отбелязване на две различни дати на получаване на съобщението в двата му екземпляра би бил от значение. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос от значение за спора, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / в този смисъл т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС/. Предвид изложените съображения, съдът