Определение № 305 от 21.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 303/2017 г.

Производство по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 7696 от 07.07.2017 г. на [фирма], ЕИК[ЕИК] за изменение на определение № 763 от 05.07.2017 г. по в.гр.д. № 303/2017 г. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.288 ГПК, в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че сумата присъдена в полза на П. П. К., А. Д. К. и Д. Д. К. в размер на общо 7796 лева е завишена и се иска да разноските да бъдат намалени съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че молбата за изменение на разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, намира същата за редовна и процесуално допустима. С определение № 763/05.07.2017 г. по в.гр.д. № 303/2017 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 980 от 13.07.2016 г по гр.д. № 829/2016 г. на Окръжен съд Варна и решение № 1184/07.10.2016 г. по същото дело. В хода на касационното производство, ответниците по касация са поискали да бъдат присъдени заплатените на адвокат Д. П. от АК В. разноски за адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита и съдействие от 25.09.2016 г. и 09.01.2017 г. Отговорността за разноски следва да се изчисли на база материалния интерес по делото, който съответства на цената на иска и в случая е изчислена съобразно чл.7, ал.2, т.4, вр. с чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и възлиза на общо 7 796 лева, които са присъдените на ищците, поради което молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ІV г.о.