Определение № 1310 от 07.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2022 г.

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. Иванова, Р. Димитрова и М. Райкинска, съдии в Софийски градски съд /СГС/, срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ по т.10.1 от Протокол № 25/21.06.2022 г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 21.06.2022г., с което е прекратен обявения с решение по т. 3 на СК на ВСС по Протокол №13/24.04.2018г. /обн. в ДВ, бр.38/08.05.2018г. /конкурс по реда на чл.189, ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 10 /десет/ длъжности „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия. Към настоящото дело са присъединени адм.д.№ 9914/2022г. по описа на ВАС, образувано по жалба на Е. Стойчева-Андреева, съдия в СГС и адм.д.№10254/2022г. по описа на ВАС, образувано по жалба на Н. Янакиева, съдия в СГС, срещу същото решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол №25/21.06.2022г., т.10.1 от проведено дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 21.06.2022г. В жалбите се навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са твърдения за липса на материална компетентост на органа и за неизпълнение, в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, на дадените с Решение № 9615/24.09.2021 г. по адм. дело № 586/2020 г. по описа на ВАС, шесто отделение, задължителни указания. Сочи се, че не са налице условията за прекратяване по чл. 56, ал. 1 от АПК, с оглед обстоятелството, че същото е по инициатива на административния орган и в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ липсва изрична норма, даваща право на СК на ВСС да прекрати конкурса. В жалбите се излагат аргументи в насока, че правомощията на СК на ВСС по чл. 30, ал. 5 от ЗСВ се осъществяват при обвързана компетентност, а не при оперативна самостоятелност, както и че не са налице обективни предпоставки за прекратяването на конкурса. Счита се, че процедурата е следвало да продължи от фазата на опороченото действие, като се назначи нова конкурсна комисия, в каквато насока е и едно от становищата на КАК при СК на ВСС. Твърди се, че е нарушен принципът за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК, както и че нов конкурс не е предвиден, поради което не е спазен принципа за предвидимост по чл. 13 от АПК. По подробно изложените доводи се иска прогласяване на нищожност, алтернативно отмяна на решението и връщане на преписката на СК на ВСС за продължаване на конкурсната процедура. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Димитрова, в писмено становище и писмен отговор излага аргументи за неоснователност на подадените жалби, поради което иска отхвърлянето им. Счита за неправилни наведените в жалбите твърдения за нищожност на обжалваното решение, поради липса на материална компетентност и противоречие с влязлото в сила Решение № 9615/24.09.2021 г. по адм. дело № 586/2020 г. по описа на ВАС, шесто отделение, допълнено с Решение № 977/29.09.2021 г. по същото дело, предвид, че в решението не е посочено изпращането на делото като преписка на СК на ВСС да е при условията на спазване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Излага съображения, че кадровият орган е обсъдил и избрал измежду всички възможни законосъобразни решения това, което би било най-целесъобразно и съответстващо на целта на закона, като в случая целесъобразността на решението на СК на ВСС е елемент от неговата законосъобразност. Сочи, че прекратяването на конкурсните процедури не е забранено със съдебните решения за отмяна и е в правомощията на административния орган. Навежда доводи за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 198, ал. 1 от АПК е изразено становище от А. Иванов заинтересована страна - участник в конкурса, съгласно което счита подадените жалби за основателни. Останалите участници в конкурса не са изразили становище по жалбите в срока по чл. 198, ал. 1 от АПК. Производството е по чл. 197 и сл. от АПК с оглед предмета на спора. В т. 10.3 от Протокол № 25/21.06.2022 г. изрично е посочено, че процедурата по обжалване е тази по чл. 56 и глава 10, раздел IV от АПК. С оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото същото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбите за допустими за разглеждане като редовно подадени от надлежни страни, в срока по чл. 197 от АПК и отговарящи на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: С решение по т. 3.1 от протокол № 13 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 24.04.2018 г., на основание чл. 188, ал. 1 във връзка с чл. 180 от ЗСВ, е обявен конкурс по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 10 свободни длъжности "съдия" в Апелативен съд – гражданска колегия. С решение по т. 3.2 от същото заседание е посочен срока за подаване на заявление за участие от кандидатите, както и приложенията към него. С т. 3.3 е прието при провеждането на конкурса за повишаване, конкурсната комисия да вземе предвид резултатите от последното атестиране и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), данните от кадровото дело на магистрата, и да се извърши преценка на разгледаните и приключили дела и преписки, въз основа на което да се направи обща оценка на притежаваните от кандидатите професионални качества. С решение по т. 3.4, кадровият орган е приел, при липса на актуална атестация, кандидатът да направи предложение за откриване на процедура за извънредно атестиране, съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 4 от ЗСВ във връзка с чл. 197, ал. 5, т. 1 от ЗСВ. С решение по т. 3.5 е прието, че в случай на преминаването на прокурор или следовател на длъжност "съдия", съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗСВ, конкурсната комисия задължително следва да провери познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг вид орган на съдебната власт, чрез полагане на писмен изпит по ред, определен в Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Решенията по т. 3 от протокол № 13 за обявяване на конкурсната процедура са обявени в ДВ, бр. 38/08.05.2018 г. и са публикувани на същата дата в един централен ежедневник - в. "Труд". Жалбоподателите и заинтересованото лице, което е изразило становище по жалбите, са подали в предвидения в приложимата правна уредба срок заявления за участие в конкурса за повишаване в длъжност "съдия" в апелативните съдилища – гражданска колегия. Заместник-председателят на КАК към СК на ВСС с писмо изх. № ВСС-12315/12.10.2018 г., изпратено до председателя на ВКС, на основание чл. 189, ал. 5, т. 4 от ЗСВ, е изискал да бъде определен поименният състав на конкурсните комисии за провеждането на трите конкурса за повишаване в апелативните съдилища, съответно в гражданска, гражданска и наказателна колегия. В писмото е посочено, че Пленумът на ВКС чрез жребий от действащите съдии във ВКС по конкурсна материя, следва да определи за всяка от трите конкурсни комисии по трима редовни и по един резервен член със статут на действащи съдии във ВКС, които отговарят на изискванията по чл. 189, ал. 9 от ЗСВ, като към писмото е приложен списък с кандидатите. С протокол от 02.11.2018 г. от Пленума на ВКС чрез жребий са определени редовни членове и резервен член. С решение по т. 9.2 от протокол № 35 от 13.11.2018 г., е обявен определения, на основание чл. 189, ал. 5 от ЗСВ и чл. 36, ал. 1 от Наредбата, поименен състав на конкурсната комисия по обявения конкурс за длъжността "съдия" в апелативните съдилища - гражданска колегия. Обявен е списък на допуснатите до конкурса кандидати. Конкурсната комисия е изготвила протокол за формиране на обща оценка на кандидатите, базиран на поставеното в индивидуалните протоколи оценяване и краен протокол за класиране. С решения по т. 19.3, т. 19.4, т. 19.5, т. 19.6, т. 19.7, т. 19.8, т. 19.13 и т. 19.29 от протокол № 41/10.12.2019 г. издържалите успешно конкурса кандидати са повишени в длъжност "съдия" в Апелативен съд - София – гражданска колегия, в Апелативен съд – Велико Търново – гражданска колегия и в Апелативен съд – Бургас – гражданска колегия, а с решения по т. 19.21, т. 19.28 и т. 19.32, с които не са повишени посочените лица в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – София - гражданска колегия, поради попълване на местата. С решението по т. 19.38 поради попълване на местата е прекратено гласуването за останалите кандидати, в т. ч. и по отношение на жалбоподателите. С Решение № 9615 от 24.09.2021 г. по адм. д. № 586/2020 г. на VІ отд. на ВАС са отменени решения по т. 19.3, т. 19.4, т. 19.5, т. 19.6, т. 19.7, т. 19.8, т. 19.13, т. 19.21, т. 19.28, т. 19.29, т. 19.32 и т. 19.38 само в частта, касаеща прекратяване на гласуването за жалбоподателите по посоченото дело, от протокол № 41 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.12.2019 г. и делото е изпратeно като преписка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за ново провеждане на конкурсната процедура за повишаване в длъжност "съдия" в апелативните съдилища - гражданска колегия, обявен с решение по т. 3.1 на СК на ВСС по протокол № 13 от 24.04.2018 г., обявен в ДВ, бр. 38/08.05.2018 г., от етапа на избор на конкурсна комисия по чл. 189, ал. 5, т. 4 от ЗСВ. Съдът е достигнал до извод, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила от Пленума на ВКС при провеждане на жребия по чл. 189, ал. 5, т. 4 от ЗСВ за определяне на конкурсната комисия за длъжността "съдия" в апелативните съдилища - гражданска колегия, водят до незаконосъобразност на оспорените решения на СК на ВСС по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ. Съдът е приел, че изборът на конкурсна комисия е част от административната процедура по провеждането на всеки конкурс и установената незаконосъобразност на този етап от производството влече след себе си незаконосъобразност и на оспорените в резултат на порочната процедура решения. Посочено е още, че административният орган е длъжен да извърши контрол относно законосъобразното конституиране на своя помощен орган и неговата дейност, което не е осъществил, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С решение № 9777 от 29.09.2021 г. по адм. д. № 586/2020 г. Върховният административен съд е допълнил решение № 9615 от 24.09.2021 г. по същото дело само в отменителната му част, като е отменил и решение по т. 19.14 от протокол № 41 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.12.2019 г. С решения по т. Р-9 от протокол № 36 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ към СК на ВСС, проведено на 25.10.2021г., КАК е предложила на СК да отправи, по реда на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 251 от ГПК, искане до Върховния административен съд за тълкуване на решение № 9615 от 24.09.2021 по адм. д. № 586/2020 г. С решение по т. 11 от протокол № 39 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 9.11.2021 г., колегията е приела направеното от КАК предложение и е отправила по реда на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 251 от ГПК, искане до Върховния административен съд за тълкуване на решение № 9615 от 24.09.2021 по адм. д. № 586/2020 г. С решение № 1650 от 22.02.2022 г. по адм. д. № 586/2020 г., VІ отд. на ВАС, съдът е оставил без уважение искането на СК на ВСС за тълкуване на решение № 9615 от 24.09.2021 по адм. д. № 586/2020 г. на Върховния административен съд, допълнено с решение № 9777 от 29.09.2021 г. по същото дело. С решение по т. Р-9 от протокол № 24 от заседание на КАК към СК на ВСС, проведено на 13.06.2022 г., комисията е предложила СК на ВСС да се произнесе по въпроса по кой ред следва да продължат конкурсните процедури и е внесла за разглеждане в заседанието на колегията, насрочено за 21.06.2022 г., три варианта за произнасяне по въпроса относно изпълнението на решенията на Върховния административен съд, съответно за прекратяване на конкурсите за повишаване в апелативните съдилища, за продължаването на конкурсните процедури по новия ред или за продължаване на конкурсните процедури по стария ред. Първият вариант предвижда прекратяване на обявения с решение по т. 3 на Съдийската колегия на ВСС по Протокол № 13/24.04.2018 г. (обн. в ДВ, бр. 38/08.05.2018 г.) конкурс по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 10 (десет) длъжности „съдия" в апелативните съдилища – гражданска колегия. Вторият вариант предвижда продължаване на конкурсната процедура за повишаване в длъжност „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия от етапа на избор на конкурсна комисия по чл. 189, ал. 5 от ЗСВ по новия ред, във връзка с влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 586/2020 г. Третият вариант предвижда продължаване конкурсната процедура за повишаване в длъжност „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия от етапа на избор на конкурсна комисия по чл. 189, ал. 5 от ЗСВ по досегашния ред. Предложението на КАК към СК на ВСС е разгледано и обсъдено на заседанието на СК на ВСС, проведено на 21.06.2022 г., на което с оспореното в настоящото производство решение по т. 10.1 колегията е прекратила обявения с решение по т. 3 на Съдийската колегия на ВСС по Протокол № 13/24.04.2018 г. (обн. в ДВ, бр. 38/08.05.2018 г.) конкурс по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 10 (десет) длъжности „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна намира следното: При приемането на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Обжалваното решение на СК на ВСС е прието при спазване изискванията на ЗСВ за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 34, ал. 1 и чл. 33, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 5, т. 1 и т. 9 от ЗСВ, при явно гласуване, като решението е прието с 10 (десет) гласа "за", единодушно от всички присъстващи на заседанието членове на Съдийската колегия на ВСС. Обжалваното решение е писмено и е мотивирано в съответствие с разпоредбите на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, т. е. отговаря на изискването за форма и съдържание на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Мотивите на решението се съдържат в предложението на Комисията по атестирането и конкурсите при Съдийската колегия на ВСС, видно от извлечението от Протокол № 25 от 21.06.2022 г., съобразно разрешението дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, както и в изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа, съгласно чл. 34, ал. 3 ЗСВ. В конкретния случай СК е приела предложения от КАК с решение по т. Р-9 от протокол № 24/13.06.2022 г. първи вариант на решение за прекратяване на конкурса. Видно от изложените към него мотиви на КАК, предвид липсата на практика, както съдебна, така и на СК на ВСС, е налице неяснота по отношение начина на сформиране на състава на комисията, както и дали конкурсните процедури следва да се считат за висящи и дали спрямо тях е приложим §23 от ЗИД на ЗСВ (обн. в ДВ, бр. 29/08.04.2019 г.). Посочено е, че при действащата нормативна уредба е налице празнота в закона относно това кога конкурсната процедура следва да се счита за приключила. Прието е, че не може да се отговори на въпросите, дали конкурсните процедури не следва да се считат за приключили и ако се приеме, че процедурите не са приключили, за тях би ли следвало да е приложим §23 от ЗИД на ЗСВ (обн. в ДВ, бр. 29/08.04.2019 г.). Налице са мотиви, че с оглед неяснотата на съдебните решения относно реда, по който следва да бъде определен съставът на конкурсните комисии, е налице риск процедурите да бъдат финализирани с решения за назначаване, които отново да бъдат отменени от съда поради допуснати нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според изложените мотиви прекратяването на конкурсните процедури не е забранено със съдебните решения за отмяна на назначенията и е в правомощията на административния орган. Посочено е, че постановяването на окончателния акт, с който приключва процедурата по провеждане на конкурса, е от изключителната компетентност на Съдийската колегия на ВСС, в съответствие с конституционните й правомощия по чл. 130а, ал. 5, т. 1, доразвити в устройствения закон - чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ и според които колегията в съответствие със своята професионална насоченост, назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите. За да се постигне ефективност и бързина при кадровото попълване на всички свободни места в апелативните съдилища и с цел процесуална икономия като се използват ресурсите и резултатите само на една конкурсна процедура за съответната колегия се очертава рационалната възможност висящите два конкурса да бъдат прекратени като конкурсните места да бъдат обявени отново ведно с освободените от обявяването на конкурсите през 2018 г. до момента бройки. Счита, че такъв подход би било в унисон с практиката на кадровия орган, с оглед принципите на последователност и предвидимост, както и с цел законосъобразно приключване на всички висящи конкурсни процедури. При разглеждането на направеното предложение в проведеното на 21.06.2022 г. заседание на СК на ВСС същото е обсъдено, като са изложени мотиви, че прекратяването на процедурата ще даде възможност на тези, които не са участвали да участват, и че има още много освободени бройки през този период от време, които могат да бъдат включени в този нов по-голям конкурс, който да бъде обявен. От изказванията на членовете на СК на ВСС и изложените подробни мотиви към обжалваното решение се установява, че органът е приел, че заемането на тези длъжности може да стане единствено чрез обявяването им на нов конкурс. Неоснователно е инвокираното възражение за нищожност на акта, поради липса на материална компетентност на органа и неизпълнение на дадените указания с влязлото в сила решение № 9615 от 24.09.2021 по адм. д. № 586/2020 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Назначаването, повишаването, преместването и освобождаването от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите е изключително в правомощията на съответната колегия на ВСС, съгласно разпоредбите на чл. 130а, ал. 5, т. 1 от Конституцията на РБ и чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ. Компетентността на Съдийската колегия на ВСС е изрично уредена, като съгласно чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, в съответствие със своята професионална насоченост, СК назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, а съгласно чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ организира и провежда конкурсите за съдийските длъжности. Конкурсната процедура като административно производство включва откриването, провеждането (при което СК е подпомагана от помощни органи) и приключването ѝ. Не може да бъде споделена тезата, че приключването на конкурсната процедура следва задължително да се състои в приемането на решение за повишаване по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, респ. отказ за повишаване, като се изключва възможността за прекратяването му от органа, особено при наличие на допуснати процедурни нарушения, какъвто е процесния случай. Предвид факта, че в прерогативите на СК е организирането и провеждането на конкурсите за заемане на свободните съдийски длъжности, се обосновава извод, че прекратяването на образуваното производство също се включва в правомощията на компетентния орган. С оглед гореизложеното, приемането на акта, с който приключва процедурата по провеждане на конкурса, включително в хипотезата на прекратяването му, е от изключителната компетентност на Съдийската колегия на ВСС, в съответствие с правомощията ѝ по чл. 130а, ал. 5, т. 1 от КРБ и чл. 30, ал. 5, т. 1 и т. 9 от ЗСВ. Поради изложеното съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на акта, поради липса на материална компетентност на органа, издател на акта. Освен това, следва да бъде споделена като правилна тезата на ответника, че въпреки наличието в мотивите на съдебния акт на тълкуване на приложимата правна уредба и формираните изводи за незаконосъобразност на оспорените актове, които са отменени, задължителните указания към СК на ВСС се изчерпват с посочването, че делото като преписка следва бъде изпратено на колегията за продължаване от етапа на незаконосъобразното действие на конкурсната процедура – избора на конкурсна комисия, като указания за последващи действия не са дадени, включително липсват такива за довършване и приключване на процедурата чрез издаване на решения по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ. При подробно мотивирания извод за наличие на неяснота, относно приложимите нормативни изисквания за съставяне на конкурсната комисия, СК е избрала предложеният от КАК вариант за прекратяване на конкурсната процедура. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на акта, поради липса на предпоставките по чл. 56, ал. 1 от АПК за прекратяване на конкурса, с оглед липсата в ЗСВ на изрична правна норма, даваща право на СК на ВСС да прекрати конкурса. Правомощието на СК за провеждане на конкурса включва и задължението на колегията да упражнява контрол върху законосъобразността на действията на помощните органи във всяка една фаза от провеждането му. В случая в мотивите към цитираното отменително съдебно решение са констатирани допуснати нарушения при съставянето на конкурсната комисия. В компетентността на СК е да отстрани тези нарушения, с цел да обезпечи провеждането на законосъобразна процедура. Нарушенията са в началния етап на процедурата и са довели до нейната опороченост. Една от възможностите за отстраняването им е именно чрез прекратяването на конкурсната процедура. Тази практика на Висшият съдебен съвет да приема, че в изпълнение на правомощието си да организира и провежда конкурсите по този закон, може да прекрати обявен и провеждан конкурс, когато констатира, че процедурата за неговото провеждане е била опорочена, е обсъдена и безкритично възприета в решение № 10299 от 23.07.2014 г. по адм. д. № 4738/2014 г., VІ отд. на ВАС. Правомощието да отстрани допуснатите в процедурата нарушения, включително чрез прекратяването ѝ, органът упражнява при условията на оперативна самостоятелност, при която избира възможно най-целесъобразното решение. На него е възложена преценката да прекрати започнали процедури при съблюдаване целта на закона - осъществяване на кадровата политика и обезпечаване работата на органите на съдебната власт. В случая е съобразена необходимостта от кадрово обезпечаване на гражданските колегии на апелативните съдилища, обусловена от потребностите на съдилищата, а от друга страна е взета предвид и възможността за кариерно израстване на съдиите, които имат право на това. Това е преценка по целесъобразност, която е правомощие на СК на ВСС по осъществяване на кадровата политика в съдилищата /Решение № 10/15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г. на Конституционния съд на Република България/. Както вече беше посочено, в настоящия случай решението за прекратяване на конкурса е прието в съответствие с целта на закона. Неоснователни са наведените доводи за нарушаване на принципа на съразмерност, тъй като в случая не би могло да се предвиди дали в обявения последващ конкурс биха участвали същите, повече или по-малко кандидати в сравнение с прекратения конкурс. С решение по т. 18.1 по Протокол № 31/26.07.2022 г. е обявен, на основание чл. 180 от ЗСВ, конкурс по реда на чл. 189, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 24 (двадесет и четири) длъжности „съдия“ в апелативните съдилища - гражданско отделение. С оглед посоченото неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 13 от АПК. Настоящият случай разкрива различна фактическа обстановка в сравнение със случая, предмет на посочените в жалбите решения на ВАС - решение № 8827 от 25.06.2014 г. по адм. д. № 5613/2014 г. на 5-членен състав на ВАС, втора колегия, и решение № 219 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 13759/2013 г. на ВАС, шесто отделение, поради което тази съдебна практика е неотносима. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СК на ВСС е материално законосъобразно и същото е прието при спазване на целта на закона, поради което подадените срещу него жалби следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника - СК на ВСС за заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 200,00 /двеста/ лева, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платими по 40,00 /четиридесет/ лева от всеки от жалбоподателите. Воден от горното и на основание чл. 200 от АПК във връзка с чл. 56, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение