Определение № 349 от 20.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2460/2014 г.

Дружеството [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] обжалва с частна жалба вх. № 8315/26.09.2014г. определение №309/19.09.2014г., постановено по делото. С това определение е оставена без уважение молбата на дружеството за спиране изпълнението по изп.дело №158/2011г. на ЧСИ С. Я.. Определението не подлежи на обжалване, поради което частната жалба ще следва да бъде върната на частния жалбоподател. Определението, с което Върховният касационен съд оставя без уважение искането по чл. 282 ГПК, към който препраща чл.309 ГПК, не прегражда развитието на делото, нито законът предвижда неговата обжалваемост. Целта на производството по чл.309, ал.1 ГПК е да се даде защита на молителя срещу провеждането на изпълнението на влязлото в сила решение. Съгласно чл.274, ал.2 ГПК постановените от състав на ВКС определения могат да бъдат обжалвани пред друг състав на същия съд с частна жалба при условията на чл.274, ал.1 ГПК. На обжалване, според чл.274, ал.2 ГПК, подлежат определенията, които преграждат производството по делото / чл.274, ал.1, т.1 ГПК/ и определенията, в случаите изрично посочени в закона/ чл.274, ал.1, т.2 ГПК/. Определението с което съдът отказва допускане на обезпечението не прегражда производството по чл.303 ГПК, нито чл.309 ГПК и чл.282 ГПК предвиждат изрично неговата обжалваемост. В този смисъл е ТР № 2 от 24.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСГТК. В обобщение частната жалба ще следва да бъде върната на частният жалбоподател като процесуално недопустимо. Водим от горното съставът на ВКС, ТК