Определение № 9674 от 04.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. М. Г., срещу определение №3129 от 09.08.2024 г. по адм. дело №898/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че изпращане от административния орган на писмо № 1307-94С-00-0857/14.06.24 г., с което не се признава редовността на представеното от него пълномощно, не представлява фактическо действие, като не развива правни доводи в тази насока. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт по същество, с който дасе разпореди прекратяване на неоснователните действия на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Септември. Ответникът по частната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, в писмен отговор, чрез юриск. Джонев, поддържа становища за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане искането на С. М. Г. за защита от неоснователни действия на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, обективирани в негово писмо с изх. № 1307-94С-00-0857 от 14.06.2024 г., с което му съобщава, че той като лице упълномощено от Д. В. В., не попада в хипотезата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ГПК. Във връзка със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, с която му е отказана месечна социална помощ по чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане Д. В. В., чрез упълномощено от него лице С. М. Г., подал по административен ред до Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик жалба срещу тази заповед. Приложил и пълномощното, с което упълномощава Г. да го представлява пред изброените в същото административни органи. С писмо изх. № 1307-94С-00-0857 от 14.06.2024г., адресирано до Г., директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември го уведомил, че той като лице упълномощено от Д. В. В., не попада в хипотезата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ГПК, съответно жалбата следва да бъде подадена лично от В. или от пълномощник попадащ в хипотезата на посочената правна норма. Съдът приел, че искането е недопустимо, оставил искането без разглеждане и прекратил производството по делото. За да стигне до този резултат, разсъждавал върху правната същност на разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от АПК, предвиждаща, че всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Приел, че нормата, визира извършване на фактически, а не на правни действия, като защитата от последните се реализира по друг ред. Счел, че в процесния случай не е налице фактическо действие на административния орган, което не се основава на административен акт или закон. С писмото, чрез което се твърди, че са обективирани оспорените фактически действия на административния орган, са дадени указания за отстраняване на нередовност на жалбата и тези указания почиват на законовите разпоредби за редовност на жалбите, подавани по административен ред, предвиден в чл. 85 – 88 от АПК, поради което не могат да бъдат подведени към хипотезата на чл. 250, ал. 1 от АПК. Въпросът за законосъобразността на тези указания не може да бъде решен в производство по чл. 250, ал. 1 от АПК. Действията, свързани с редовността на жалбата, следва да бъдат преценявани в административното производство по обжалване на заповедта на директора на ДСП Септември пред по-горестоящия административен орган. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд /ВАС/, счита обжалваното определение за правилно и напълно споделя изложените в него фактическите и правни констатации. В друг, аналогичен спор, но иницииран от Д. В. В., досежно същото писмо, ВАС вече е имал възможност да се произнесе с определение № 9392/08.08.24 на ВАС по адм. д. 7482/24 г. с правни съображения и резултат кореспондиращи с тези в обжалваното в настоящото производство определение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице незаконно действие от страна на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК. Не е налице фактическо действие на административния орган, което не се основава на административен акт или закон. С писмото на административния орган са дадени само указания на оспорващия да отстрани нередовност на жалбата. Тези указания почиват на законовите разпоредби за редовност на жалбите, подавани по административен ред, предвиден в чл. 85 – 88 от АПК, поради което въпросът за законосъобразността им не може да бъде решен в производство по чл. 250, ал. 1 от АПК, а следва да бъде преценяван по реда и условията на административното производство по обжалване на заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември пред по-горестоящия административен орган. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което то следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд,