Определение № 564 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 229 и чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на П. Петров, подадено чрез адвокат Й. Лалова, за допълване на Определение №10699 от 07.11.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №10330/2023 г. в частта за разноските. Искателят твърди, че съдът е пропуснал да му присъди своевременно поисканите разноски в производството по делото, в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Моли съда да допълни определението си, като му присъди направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по искането – Директорът на Националното ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" изразява становище за неоснователност на искането. Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Определение №10699 от 07.11.2023 г. по адм.д. №10330/2023 г. е оставено в сила определение от 20.09.2023 г. на Административен съд - Хасково по КАНД № 653/2023 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 228 и чл. 144 АПК, е спряно производството по делото. Противно на изложеното от искателя, настоящият съдебен състав се е произнесъл изрично по искането за присъждане на разноски в последните три абзаца от мотивите на Определение №10699 от 07.11.2023 г., чието допълване се иска. Ясно е посочено, че обжалваният съдебен акт е за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, като с този акт не се решава спорът по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва производството. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество. Ето защо молбата за допълване на определението по настоящото дело следва да се отхвърли. В този смисъл Определение № 10361 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2023 г., VII о., Определение № 208 от 3.05.2019 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по ч. т. д. № 2833/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 3049 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14234/2016 г., VII о., Определение № 511 от 19.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2006/2016 г., II т. о., ТК и др. Цитираната от искателя съдебна практика е неотносима към предмета на настоящия спор, тъй като касае съдебни актове, с които е прекратено, а не спряно съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение