Решение № 15716 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14636/2012 г.

Решение № 15716 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14636/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 26, ал. 7 във връзка с ал. 1, т. 5 от Изборния кодекс (ИК) и във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Коалиция за България със седалище в гр. София, подадена от процесуалния й представител, срещу Решение № 47-НР от 27.11.2012 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). С обжалваното решение е назначен поименният състав на Районната избирателна комисия (РИК ) - Видин, за произвеждане на национален референдум на 27.01.2013 г. В жалбата се релевира довод за нищожност на решението, с твърдения за нарушаване на нормата на чл. 7, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Твърди се освен това, че обжалваното решение е в остро противоречие с ИК и определената в него процедура за назначаване на РИК, което е осъществено преди да има издаден указ за насрочване на парламентарни избори. Жалбоподателят поддържа, че броят на членовете на РИК се определя след като се определи броят на мандатите за народни представители от ЦИК за всеки един многомандатен избирателен район, които се определят въз основа на единна норма за представителство за цялата страна. Понастоящем РИК е определена без актуализация на базата данни от последното преброяване на населението и без допълнителни прогнозни данни от Националния статистически институт за промените в броя на населението за времето от последното преброяване до датата на повеждане на новите избори. Твърди се, че тази процедура е произведена през 2009 г. и към настоящия момент няма предпоставки да се извършва отново, преди да е изтекъл четиригодишния мандат на Народното събрание. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него се дадат указания на ЦИК за правилното прилагане на чл. 7, ал. 1, изречение второ ЗПУГДВМС. Ответната страна. ЦИК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като излага подробни съображения относно назначаването на членовете на РИК, обстоятелствата-наложили това, като излага твърдения опровергаващи тези на жалбоподателя. Моли, жалбата да не се уважава. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата подадена срещу решение, подлежащо на оспорване, от надлежна страна и в срока по чл. 26, ал. 7 ИК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решени ЦИК въз основа на описаните в него фактически и правни основания - § 2 ПЗР на ЗПУГДВМС и чл. 26, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 15, ал. 1 и 3, чл. 16, ал. 2 и 4, чл. 27, ал. 5 и 10 и чл. 28 ИК и Решение № 8-НР от 13.11.2012 г. на, е назначила РИК-Видин, област Видин в състав от 13 членове, поименно изброени, в т. ч. председател, заместник-председател, и секретар. С т. 2 от същото решение ЦИК е посочила, че РИК-Видин встъпва в правомощията си на 28.11.2012 г. Постановеното решение не е нищожно. То е взето от компетентен по материя, място и степен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и неговата цел. От приложените към административната преписка протокол № 215 от заседанието на ЦИК състояло се на 27.11.2012 г. се установява, че след станали разисквания, обсъждане и гласуване с мнозинство е взето решение за назначаване на РИК-Видин. В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания относно членския състав на назначената РИК-Видин. Оплакването е за неспазване и нарушаване на чл. 7, ал. 1, изречение второ ЗПУГДВМС. В жалбата се твърди, че при провеждането на национален референдум ролята на районни избирателни комисии играят комисиите вече назначени за предходни избори на органи на власт. Като аргумент в тази насока се сочи изричният текст на ЗПУГДВМС и употребата на "районните избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители...", и от факта че не са предвидени процедури по назначаването им. Според изложеното в жалбата законодателят изрично е посочил и определил кои комисии произвеждат референдума, като се твърди, че това са вече избраните такива, познати на обществото и назначени с решение на ЦИК при провеждане на последните парламентарни избори. Акцентира се върху обстоятелството, че ако законодателят е имал предвид друго т. е. националния референдум да се произвежда от нови РИК би следвало да формулира текста на нормата по друг начин и изрично би уточнил процедура и правила, по които се създават такива нови комисии, при условие, че се различават от назначените вече такива при произвеждането на парламентарни избори. Така направеното тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 1, изречение второ ЗПУГДВМС не може да бъде споделено. На първо място предходните парламентарни избори са провеждани при действието на отменения вече Закон за избиране на народни представители. Мандатът на назначените през 2009 г. РИК е изтекъл според Раздел I, б. "А", т. 5 от методическите указания на ЦИК за прилагане на Закона за избиране на народни представители, произвеждане на избори за 41-во Народно събрание и отчитане на изборните резултати от районните избирателни комисии. Съгласно т. 5 членовете на РИК изпълняват задълженията си от деня на назначаването им от ЦИК до датата на предаването на изборните книжа и материали за архивиране в областните администрации по местонахождение на РИК. При изтекъл и прекратен мандат е невъзможно той да се възстанови и продължи, след като и законът, въз основа на който са назначени районните избирателни комисии е отменен. Не е възможно и прилагането на норми от отменен закон. В този смисъл е основателно възражението на процесуалния представител на ЦИК и представените писмени доказателства от него н съдебното заседание, от които се установява, че коалициите от партии, регистрирани при проведените вече парламентарни избори не са в същия състав. Това представлява пречка относно същата коалиция да направи предложение за чл. на РИК за участие в националния референдум, в случай на замяна на предходно избран чл. на РИК с друг, което безспорно би се наложило по различни обективни причини. Не може да се възприеме и аргументът, че относно районните избирателни комисии за произвеждане на национален референдум законодателят прави препращане към предходните районни избирателни комисии, назначени вече от ЦИК за произвеждане на избори за народни представители. Аргумент за това е § 2 ПЗР на ЗПУГДВМС, който за неуредените случаи препраща към нормите на Изборния кодекс. Ва тази връзка следва да се подчертае, че в чл. 27, ал. 1 ИК е направено видово разграничаване на районните избирателни комисии, съответно т. 1 при избори за народни представители РИК са за всеки многомандатен избирателен район, докато в т. 2 е очертан другия вид РИК при произвеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката - за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители. Ето защо е основателното възражението на ответната страна, че употребеният термин "районните избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители изпълняват функциите..." сочи на видовото различие на съответната РИК. При направеното препращане в § 2 към ИК за неуредените случаи не е необходимо създаването на правила в ЗПУГДВМС за назначаването на РИК за произвеждане на национален референдум. На последно място не е без значение и обстоятелството, че изискванията за членския състав на РИК по ИК се различават от тези в отменения Закон за избирани на народни представители (ЗИНП). Това се установява при съпоставянето на чл. 20, ал. 1 ЗИНП (отм.), който препраща към чл. 3, ал. 1 от същия закон, който урежда активното избирателно право, докато в чл. 16, ал. 2 ИК изискването към членовете на РИК е освен да отговарят на условието на чл. 3, ал. 1 - уреждащо отново активното избирателно право, но вече въвежда и две нови изисквания към членовете на РИК - да имат висше образование и да владеят български език. ЦИК като е анализирала всички тези обстоятелства е постановила решението си, предмет на жалбата в съответствие с приложимото материално право, поради което твърденията в жалбата са неоснователни и недоказани. Решението на ЦИК е правилно, обосновано и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК във връзка с чл. 26, ал. 7 ИК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение