Решение № 7856 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2009 г.

Решение № 7856 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, подадена чрез ст. юрисконсулт В. Монев против решение № 30/13.01.2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, седми състав, постановено по адм. д. № 1166 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е прогласена нищожността на РА № 020876/25.07.07 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-421/13.09.07 г. на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП и в полза на СД "МИГО - Стоянова, Тодоров" - със седалище в гр. Средец са присъдени разноски в размер на 12 750 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм., но приложим за процесните периоди). Съдът не е отчел обстоятелството, че за да се определят законосъобразно данъчните задължения за един период, когато е започнала процедура по приспадане, е необходимо при новата ревизия да се проверят всички периоди от започването до приключването на процедурата. При първоначалната ревизия приходният орган бил в невъзможност да провери данъчни периоди м. юни и м. юли 2006 г., тъй като СД не подало справки - декларации за тези периоди. За периодите извън м. 05.2006 г. РА № 0202163/03.01.07 г. не е влязъл в сила, тъй като актът е отменен с решение № РД - 10 - 82/20.02.07 г. на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК . Съгласно чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.), задължението за начисляване на ДДС от страна на СД "МИГО - Стоянова, Тодоров" при задължителна дерегистрация е безспорно. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение от касационната инстанция, с което да бъде отменен РА. Ответникът по касационната жалба - СД "МИГО - Стоянова, Тодоров" я е оспорил чрез подробни съображения, изложени от адв. Г. Найденова в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Административният съд е упражнил контрол върху законосъобразността и обосноваността на процесният ДРА при което е установил че: Със ЗВР № 429/22.02.07 г. и № 786/21.05.07 г., издадени от началник отдел "КД" при Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. Бургас, е разпоредено извършване на ревизия, която да определи задълженията на СД "МИГО - Стоянова, Тодоров" по ЗДДС (отм.) за периода от 01.05.06 г. до 12.07.06 година. Приходният орган е установил, че регистрацията на търговеца по ЗДДС (отм.) е прекратена на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона, считано от 12.07.06 година. На основание чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) търговецът е начислил ДДС в размер на 206 628,62 лв. върху отчетната стойност на разходите за изграждане на хотел. Въз основа на експертна оценка ревизиращият орган е определил нова данъчна основа - пазарна цена в размер на 630 957,32 лева. Разликата в размер на 436 651,68 лв. е предложена за установяване с ревизионния доклад. С РА № 020876/25.07.07 г. приходният орган е задължил дружеството с посочената сума. Начислена е лихва за просрочие в размер на 83 345,04 лева. Актът е обжалван по административен ред, като директорът на Д "ОУИ" е потвърдил. Първоинстанционният съд обаче е направил обоснования извод за нищожност на акта, тъй като при служебната проверка е установил, че с РА № 0202163/03.01.07 г. са установени задължения по ЗДДС (отм.) на СД "МИГО - Стоянова, Тодоров" за периода от 01.05. до 12.07.2006 г. в размер на 639 550,20 лв. и лихва за забава в размер на 45 949, 94 лева. Този акт е бил оспорен по административен ред само за периода м. 05.2006 г., но въпреки това е отменен изцяло с решение № РД-10-82/20.02.07 г. на Д "ОУИ" - гр. Бургас. Преписката е върната за извършване на нова ревизия, която е възложена със заповед № 429/22.02.07 г. от началника на отдел "КД" и обхваща периода от 01.05. до 12.07.06 година. Всъщност новата ревизия е приключила с издаването на процесния РА, чрез който са определени задължения по ЗДДС за период, за които не е имало обжалване по административен ред. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Това е така, защото правомощията на РДД са регламентирани в нормата на чл. 155, ал. 2 от ДОПК - той може да се произнесе относно РА в обжалваната част. При положение, че първоначалния акт не е обжалван за периода 01. - 12.07.2006 г,. (за който са установени задълженията с втория РА), то горестоящия административен орган не е притежавал правомощия да отменя РА и за този период. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в тази необжалвана част първоначалния ревизионен акт се е стабилизирал и неговото последващо изменение е допустимо само при наличие на условията на чл. 133 от ДОПК, (каквито по делото не се твърди да съществуват). Изводите в този смисъл се потвърждават от приложените ЗВР. Същевременно е доказано, че новата ревизия е възложена от началника на отдел "КД" при Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. Бургас, който орган не е компетентен да извърши това в хипотезата на чл. 134 от ДОПК . Правната последица от наличието на материална некомпетентност на органа, издал акта, е нищожността на последния. Оплакванията от касационната жалба за късното подаване на СД по ЗДДС (отм.) за м. юни и м. юли 2006 г. и за невъзможността да се провери кога е настъпила действителната дата на дерегистрация на дружеството, са неоснователни. Касационната инстанция споделя възраженията на пълномощника на СД "МИГО - Стоянова, Тодоров", според които справките - декларации за двата данъчни периода са били подадени на 20.11.06 г., като извън горепосоченото е видно, че с писмо от 24.11.06 г. ТД на НАП е уведомен за това обстоятелство. Очевидно е, че щом като първоначалния акт е издаден на 07.01.07 г., то не става въпрос за нови обстоятелства, а за такива който са възникнали преди издаването на РА № 0202163. Обстоятелствата е можело да бъдат преценени от приходния орган още по време на първоначалната ревизия, като във връзка с подаването на документите е бил съставен АУАН. В своето отменително решение № РД - 10 - 82/20.02.07 г., директорът на Д "ОУИ" се е мотивирал с факта, че ДЗЛ е подало заявление за дерегистрация по ЗДДС (отм.) на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона, на 12.07.06 година. При липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК първоинстанционното решение, като правилно трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение