Определение № 725 от 30.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2892/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Б. В. срещу определение №2983 от 25.09.2017 г. по в.ч.гр.д.№3109/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Х. Б. В. срещу определение от 15.05.2017 г. по гр.д.№13433/2016 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е посочено, че въззивният съд е преекспонирал изводите на първоинстанционния, в резултат на което е достигнал до необосновани съображения без да посочва нормативна обосновка за това, с което се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от жалбоподателя осъдителен иск е с цена под 25 000 лв. и тъй като заявлението на жалбоподателя в частната жалба за уточнение на цената на иска е направено под условие, е достигнал до извод, че компетентен да разгледа делото по правилата за родова подсъдност е СРС. Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,