Определение № 210 от 20.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2959/2011 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с разпореждане от 02.12.2011 г., постановено по НЧХД № 1824/2011г. по описа на Районен съд – Варна, е прекратено производството по делото и е постановено то да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: Делото е било образувано по частна тъжба на Д. Г. Ч., с която е повдигнато обвинение срещу Ш. М. Пазвант, за престъпление по чл. 148 от НК. Част от съдиите от Районен съд – Варна са се отвели от разглеждане на същото на основание чл. 31, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 от НПК, по обстоятелствата, изложени в определенията за отвод, а друга част ползват отпуск, респективно са командировани в други съдилища. При посочените данни ВКС намери, че са налице условията за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд, визирани в чл. 43, т. 3 от НПК. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.3 от НПК