Определение № 34 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 74/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Д., чрез пълномощника му адв. И. К. И., срещу определение № 191 от 0 2.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 614/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение No 95 от 01.04.2021 г., постановено по гр. д. No 400/2020 г. по описа на РС – [населено място], с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по гр.д. No 400/2020 г. по описа на РС-Сливница до приключване с влязъл в сила съдебен акт на в.гр.д. No 786/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В срока за отговор ответникът Б. Н. Г., чрез процесуалния си представител адв. С. М., е изразил становище за недопустимост на жалбата, а по същество поддържа, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред районния съд е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата от 500, 00 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване за периода от 13.02.2020 г. до 13.03.2020 г. на собствените му ѕ ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот. С определение от 01.04.2021г. първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. С обжалваното определение № 191 от 02.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 614/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд, е потвърдено определението от 01.04.2021 г. за спиране производството по делото. При така установеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е недопустима. Обжалваното определение е постановено по гражданско дело с цена на иска под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер от 5 000 лв., поради което решението по него не би подлежало на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, независимо от преграждащия им характер. Във връзка с изложеното, се налага извод, че постъпилата частна касационна жалба, като подадена срещу определение, неподлежащо на обжалване, е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,