Определение № 660 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 561/2011 г.
ВКСIII гражданско отделение29.11.2011reporting judge Олга Керелска
Ruling
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 361/15.07.2011 год., по ч. гр.д. № 381/2011 год. на Шуменския окръжен съд Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на М. М. М. и Т. М. М. и двамата от [населено място] против определение № 361/15.07.2011 год., по ч. гр.д. № 381/2011 год. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено определение от 25.05.2011 год. по ч.гр.д. №713/2011 год. на Шуменския районен съд, с което е обезсилена издадената на осн. чл. 417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната частна жалба С. Ж. И. от [населено място] не взема становище по жалбата. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт-определение, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл.280,ал.1 ГПК достъпа до касационно обжалване на определенията, по. т.1 и 2 на чл. 274,ал.3 ГПК е обусловен от формулирането на правен въпрос, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. В случая формулираните в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване правни въпроси касаят извършената от съда преценка относно това дали ответницата по жалбата е уведомила съда за предявения от нея иск по чл.422,ал.1 във вр. чл. 415 ГПК в едномесечен срок. За да постанови обжалваното определение обаче съдът е приел, че в едномесечния срок по чл. 415,ал.1 ГПК страната е предявила както иска по чл. 422,ал.1 ГПК във вр. чл. 415 ,ал.1 ГПК, така също е и уведомила съда за това. Доколкото съгл. чл.415,ал.1 ГПК едномесечният срок е релевантен за предявяване на иска, а не за уведомяването на съда, че това е сторено, следва да се приеме, че именно извода на съда, че искът е предявен в срок е обусловил изхода на спора пред въззивната инстанция, а не този, че в същия срок страната е изпълнила задължението си за уведомяване. Следователно формулираните правни въпроси не касаят мотивите на съда обусловили изхода на делото, поради което касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,