Определение № 493 от 14.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. З. Н. от гр. София срещу разпореждането на Софийски апелативен съд от 22.03.2010г. по ч.гр.д. № 3194/2009г., с което е върната частната жалба на А. З. Н. срещу определението на същия съд от 14.12.2009г. по ч.гр.д. № 3194/2009г., с което е оставено в сила определението на Софийски градски съд, АО, 3-г с-в, от 16.10.2009г. по ч.гр.д. № 9725/2009г., с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1, във вр.чл. 279 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е върнал частната жалба на А. З. срещу определението на въззивния съд, с което е оставено в сила определението на първоинстанционния съд, с което съдът се е произнесъл по искане за допускане на обезпечение на бъдещи искове. Съгласно ТР № 1/21 юли 2010г. на ОСГТК на ВКС, определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения разпореждането на Софийски апелативен съд следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение