Определение № 479 от 13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3563/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 77 от 19.04.2016 г. по в. гр. д. № 21/2016 г. на Габровския окръжен съд, след отмяна на решение № 360 от 04.11.2015г. по гр. д. № 1197/2014 г. на Габровския районен съд, е уважен частично предявеният иск по чл.108 ЗС - признато за установено по отношение на Ж. М. Ж., че Д. Б. П. - З. е собственик на 1500 кв. м. – част от поземлен имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на [населено място], така, както е отразена в комбинирана скица на стр.5 от заключението на вещото лице, намираща се на стр.238 от първоинстанционното производство, която да се счита като неразделна част от решението и ответникът е осъден да предаде владението на тази част. Искът за собственост е отхвърлен за разликата над 1500 кв. м. до 2 799 кв.м.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че наследодателят на ищцата И. Д. П. е бил собственик на нива в местността „Ц. б.” с площ от 1500 кв. м., за която през 1955 г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговият син Б. И. П. през 1987 г. е предприел действия за попълване на кадастралната основа, в резултат на което в кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1987 г. е нанесен имот пл. № 3022а. Като се е позовал на техническата експертиза по делото въззивният съд е приел, че имот пл. № 3022а е идентичен с имота по нотариалния акт на И. П. от 1955 г., като е установено и съвпадение на две от границите по този нотариален акт. Прието е за установено също, че имот пл. № 3022а се включва изцяло в процесния имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на [населено място] с площ от 2799 кв. м. Ответникът Ж. Ж. е закупил този имот с нотариален акт от 27.01.2011 г. Продавачът Я. М. от своя страна е закупил имота през 2010 г. от наследниците на И. Н., на които имотът е възстановен в стари реални граници с решение на ОСЗ Г. от 17.06.2010 г. Прието е също, че бившият имот на И. Н., който е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, се е намирал в друга местност и не съвпада с процесния имот.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищцата, в качеството си на наследник на И. Д. П., е собственик на онази част от спорния имот с идентификатор 14218.121.558, която съвпада с имот пл. № 3022а по плана от 1987 г., очертан в синьо съобразно скицата към заключението на вещото лице. Ответникът не може да се легитимира като собственик на този имот, тъй като решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на неговите непреки праводатели е материално незаконосъобразно. Предявеният иск по чл.108 ЗС е уважен, като в диспозитива на съдебното решение съдът признава за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1500 кв. м. - част от поземлен имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на [населено място], така, както е отразена в комбинирана скица на стр.5 от заключението на вещото лице, намираща се на стр.238 от първоинстанционното производство; осъжда ответника да предаде владението на тази част и отхвърля иска за разликата над 1500 кв. м. до 2 799 кв.м.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Д. Б. П.-З.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно съдът е посочил в диспозитива на съдебното решение площта от 1500 кв. м., вместо действителната графична площ на онази реална част от имот с идентификатор 14218.121.558, за която искът е уважен съгласно скицата, представляваща приложение към същото съдебно решение. Според заключението на вещото лице бившият имот № 3022а, към който препраща и скицата към съдебното решение, е 1870 кв. м.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така:

1. При иск за собственост как следва да се опише в диспозитива на съдебното решение площта на спорния имот – според неговата площ по документ за собственост или по скицата на приетото заключение на вещото лице.

2. Следва ли съдът по свой почин, щом е установил правото на собственост върху част от процесния имот, да отмени определението, с което е дал ход на устните състезания и да назначи извършването на нова съдебно-техническа експертиза с конкретна задача да изчисли площта на имота, признат за собственост на ищеца по ревандикационния иск.

Ответникът в производството Ж. М. Ж. не изразява становище по жалбата.

Третото лице-помагач Я. В. М. също не изразява становище по жалбата.

С определение от 06.03.2017 г. по настоящото дело съставът на ВКС е изпратил делото на въззивния съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между данните по графичната част на присъдения имот и посочената квадратура. С решение № 332 от 03.05.2017 г. по в. гр. д. № 21/2016 г. на Габровския окръжен съд е прието, че не е допусната очевидна фактическа грешка. След като площта на нивата, собственост на наследодателя на ищцата, е била 1500 кв. м., съдът не може да присъди по-голяма площ – 1870 кв. м., още повече, че тази площ е приблизителна, тъй като е по графични данни, а не при измерване в цифров вид. Второто решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е въведена пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.

В първия от поставените въпроси се съдържа питането дали е допустимо в диспозитива на въззивното решение да има противоречие между графичното изображение на описания имот и посочената площ. Този въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Представената от жалбоподателката практика на ВКС не разкрива противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не дава възможност за допускане на касационно обжалване на това основание. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото няма задължителна практика на ВКС по него.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,