Определение № 6 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3659/2021 г.

Обжалвано е решение от 23.04.2021г. по гр.д.№52/2021 на ОС Силистра по иск с правно основание чл.127 СК. Жалбоподателят- Г. И. С., чрез процесуалния, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и моли да бъде допуснато касационно обжалване. Ответникът Ю. Х. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. От същият е постъпила молба с вх.№110/07.01.2022г. с искане да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. ,намира следното: С обжалваното решение от 23.04.2021г. по гр.д.№52/2021г. ОС Силистра е потвърдил решение № 260037 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 482/2019 г. на Районен съд Тутракан, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. на бащата Ю. Х., като е определено местоживеенето на детето при него на адрес общ. Силистра, [населено място], [улица], определен е режим на лични отношения с жалбоподателката – майка на детето, и същата е осъдена да плаща ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лева. С протоколно определение от 04.10.2019г. по гр.д.№482/2019г. РС Тутракан е определил привременни мерки за периода до приключване на делото с влязло в сила решение, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С. на майката Г. И. и е определил режим на лични отношения с бащата. При тези данни по делото настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.404, т.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, тъй като същото не е постановено по осъдителен иск. С подадената пред ВКС молба по същество се претендира да бъдат изменени постановените привременни мерки от първоинстанционният съд. Разпоредбата на чл.323, ал.3 ГПК предвижда възможност всяка страна във всеки един момент от производството да може да поиска от съда постановил мерките промяна на същите /в този смисъл определение № 417/01.07.2013 г. по гр.д. № 3986/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 552/14.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6557 /2013 г. по описа на ВКС, III г.о. определение № 413 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 369/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о./. Такова искане обаче не може да бъде разглеждано от касационната инстанция, а само от съдът постановил мерките. С приключване на делото с влязло в сила решение привременните мерки ще бъдат заменени от трайната уредба на отношенията във връзка с упражняването на родителските права и режима на лични отношения с детето от страна на неупражняващия правата родител. Мотивиран от горното, съдът