Определение № 842 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 196/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от МО, гр. С. срещу решение № 265 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 4033/2004 г. Софийски градски съд. Развит е довод за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към жалбата се твърди произнасяне на съда по съществен за изхода на спора въпрос дали обектите, предмет на ревандикационните искове са били със статут на общи части на сградата или са останали собственост на касатора като изградени за задоволяване на негови потребностите по осъществяване на дейността му. Поддържа се, че решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Срещу решението е подадена касационна жалба и от подпомагащата страна в процеса - наследниците на акционерите в акционерно дружество “С. В. дружество – търговско акционерно дружество” гр. П.. Поддържа се, че решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на закона. В изложението е направен довод, че съдът се е произнесъл по въпросът за това дали помещенията, предмет на ревандикационните искове, са самостоятелни обекти в сградата и съставляват общи части на същата, който е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона. Поддържа се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е произнасяне на съда по процесуалния въпрос кога следва да се приключат устните състезания и делото да се обяви за решаване в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците по касация, ищци по иска, не са взели становище по касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с ревандикационни искове предявени от физически лица, собственици на апартаменти в сградата, построена в гр. С., ул. “Б. К.” № 5 срещу МО за пет обекта в сградата описани като: 1. портиерски апартамент; 2. клуб за културни мероприятия (изпълнен на полуподземно ниво и със самостоятелен санитарен възел); 3. втори салон в блока в сутерена на сградата; 4 склад за съхраняване на въглища и 5. складово помещение. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че тези помещения са общи части на сградата, тъй като няма доказателства помещенията да са били обособени като самостоятелни обекти още при изграждане на сградата, не се установява да са били обособени като такива и по-късно и МО да е придобило вещни права върху тях, също така през тях минават вертикални щрангове за отоплителната и В. инсталации и са монтирани спирателни кранове. Изводът, че тези помещения са общи части на сградата е основан и на установеното с гласни доказателства, че портиерския апартамент и помещението- клуб са били отдавани под наем до 1996 г. от етажните собственици. С приета техническа експертиза е установено, че сградата е построена през 1954 г., състои се от два блока, разположени под формата на буквата “П” по улиците “Б. К.”, “Д.” и “В.” в гр. С.. В акта за държавна собственост сградата е описана само със застроена площ и брой на апартаментите, а в отчетния картон, съхраняван в отдел ГЖЧ(КЕЧ) при бившето М., а сега МО са описани само някои от помещенията. След оглед и въз основа на съхранени архитектурни разпределения на помещенията приетата по делото експертизата е установила, че в сградите са изпълнени обектите, предмет на иска, като клубът за културни мероприятия е с площ от 97 кв. м., със самостоятелен санитарен възел и самостоятелен вход от към улицата и вх. “В” на сградата. Вторият салон (вх. Б) е застроен на площ от 145 кв. м., преустроен в офиси през 1994 г. и е със самостоятелен санитарен възел, складови помещения и вход от към улицата. По отношение на портиерският апартамент и складовите помещения се установява, че са били предназначени и изпълнени като склад за въглища, а другото складово помещение частично се ползва като склад, друга част е коридор, а трета е заета от мазета, като през него преминават и тръби на инсталациите за топлофициране на сградата и на В.. При така установените данни изводът, че портиерският апартамент и складовите помещения са общи части на сградата, са обосновани. Тези помещения са проектирани и изпълнени като общи части по предназначение – за съхраняване на твърдо гориво, каквото се е използвало към времето на построяване на сградата и за съхраняване на отпадъци и съдове за сметосъбиране. Изводът, че помещенията клуб за културни мероприятия и втори салон са със статут на общи части в сградата е направен въз основа на непреки доказателства и изразени от експертите предположения. При извършената проверка за наличие на релевираните предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение съдът намери за основателен е доводът, развит и в двете жалби, че с решението съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора въпрос за правния статут на обектите в сградата с предназначение културен клуб и втори салон. Въпросът за това дали тези обекти, построени в жилищна сграда, съставляват обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на решението в тази част. По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.