Определение № 47 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 171/2010 г.

при становището на прокурора от ВКП М.Михайлова, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова н.ч.д. № 171/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по чл. 43 т.3 от НПК по искане на Районен съд – гр. Т.. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери искането за основателно. Делото е образувано пред РС-Троян по жалба на М. Т. Г.- Д. срещу Наказателно постановление № ДФР/НП 13 от 02.02.2010г. на Председателя на Държавната агенция “Национална сигурност”. Всички съдии от РС – гр. Т., който е компетентен да разгледа делото, са се отвели на основание чл. 29 ал.2 от НПК, тъй като са констатирали, че жалбоподателката М. Г. Д. с рег. № 4* с район на действие ТРС, е работила като съдия по вписванията при РС-Троян. Предвид това обстоятелство, те са изложили съображения за наличие на основания за съмнения в предубеденост по отношение на тях при разглеждането на делото и би се създало съмнения в тяхната безпристрастност. В същото време е констатирано, че след направените отводи на съдиите липсва съдия от същия съд, който да разгледа делото. При посочените данни съдът, който е компетентен да разгледа делото по общите правила на подсъдността, не може да образува състав, поради което са налице условията на пренасяне на делото в друг, равен по степен съд. Предвид характера на причината, налагаща промяна на подсъдността и несъздаване пречки повече от необходимото на страните при неговото разглеждане, същото следва да бъде пренесено в района на най-близкия по местонахождение районен съд, който е извън юрисдикцията на Административен съд-гр. Ловеч, тъй като данните по делото сочат, че съпругът на Г. е адвокат, практикуващ в района на ОС-Ловеч. Делото следва да бъде изпратено за разглеждане от РС-гр. Севлиево. Предвид изложеното и на основание чл. 43 т.3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД