Определение № 12620 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Пазарджик и Административен съд София - град (АССГ), относно съда, компетентен да разгледа жалбата на "Партнер 1916" ЕООД, с [ЕИК], представлявано от управителя Д.Георгиева, против Уведомително писмо № 329 /подмярка 4.2 от 13.07.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С определение № 9764/09.11.2023 г., постановено по адм. дело №9551/2023 г. по описа на Административен съд - София- град, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Пазарджик, като съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, а видно от приложената с молба от 02.11.2023 г. справка от Търговския регистър, към датата 13.07.2023 г. седалището на адресата на акта е в гр.Пазарджик. С определение № 1673 от 23.11.2023 г. постановено по адм. дело № 1126/2023 г. Административен съд - Пазарджик е счел, че производството по делото не му е подсъдно, по аргумент от чл. 133, ал. 1 от АПК, тъй като видно от представената по делото справка и публично достъпните данни от Търговския регистър, седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател е променено от гр.София в гр.Пазарджик едва на 31.10.2023 г., когато това обстоятелство е вписано в регистъра и към момента на регистриране на жалбата в администрацията на ДФЗ /31.07.2023 г./ и подаването й до АССГ, където делото е образувано на 06.10.2023 г. седалището на дружеството е в гр.София. По изложените съображения Административен съд-Пазарджик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. първо АПК /в изменената редакция - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. При направената от настоящия състав служебна справка в Търговския регистър се установява, че на 31.10.2023 г. е вписана промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от гр.София, [район], [улица], [номер] на гр.Пазарджик, [улица], [номер]. Жалбата на "Партнер 1916" ЕООД е подадена на 31.07.2023 г. чрез заместник изпълнителния директор на ДФЗ до Административен съд София- град. Към този момент, с оглед историята на актуалното състояние на дружеството, седалището и адреса на управление са били в гр. София, [район], [улица], [номер]. При така установеното и по аргумент от чл. 120 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че делото е подсъдно на Административен съд София – град, който следва да се произнесе по жалбата на "Партнер 1916" ЕООД против Уведомително писмо № 329 /подмярка 4.2 от 13.07.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Според правилото в цитираната разпоредба настъпилите след подаването на жалбата промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4, от АПК Върховният административен съд, пето отделение,