Определение № 2487 от 30.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 706/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК вр. чл. 303 ГПК. Образувано е по подадената от Р. Д. Д. молба за отмяна с вх.№ 30919 от 22.12.2022 г., насочена срещу Решение № 1246 от 04.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 3536/2021 г. на РС – Плевен, което е потвърдено с неподлежащо на касационно обжалване въззивно Решение № 49 от 22.02.2022 г. по в.гр.д.№ 970/2021 г. на ОС – Плевен. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от насрещната страна – Н. С. И.. На основание чл. 307, ал. 1 ГПК, преди да пристъпи към разглеждане на молбата по същество, съдът следва да се произнесе по нейната допустимост, в която връзка Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок по чл. 305 ГПК и дали подадената молба е редовна. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно. В случая производството е недопустимо и следва да бъде прекратено по следните съображения: В една част от подадената от Р. Д. Д. молба за отмяна с вх.№ 30919 от 22.12.2022 г. се твърди, че влязлото в сила решение се основава на показанията на свидетеля С. И., но те са лъжливи. Същевременно молителката не се позовава на съществуването на влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, които да установяват, че посоченото лице е извършило престъпление по чл. 290, ал. 1 НК (лъжесвидетелствуване). С постановеното по настоящото дело Определение № 345 от 06.03.2023 г. съставът на ВКС е констатирал това и (съобразявайки се с разясненията по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК) е преценил, че молбата за отмяна страда от нередовност по смисъла на чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК. На молителката са дадени указания в едноседмичния преклузивен срок по чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК с молба с 1 препис да заяви изрично налице ли е влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, от които да се установява, че свидетелят С. М. И. е лъжесвидетелствал в производството по гр.д.№ 3536/2021 г. на РС – Плевен и ако съществува такава присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, в същия 1-седмичен срок от съобщението да представи надлежно заверен препис от съответния съдебен акт. Указанията надлежно са съобщени първоначално на самата молителка (л. 67 от делото), а след изпълнение на процедурата по предоставяне на поисканата от нея правна помощ по реда на чл. 94 – 99 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗПрП – и на назначения й служебен адвокат В. К. Б. от САК - на 02.08.2023 г., което се установява от служебно извършената справка, резултатът от която е постъпил по делото с писмо вх.№ 10180 от 21.08.2023 г. Междувременно, с молба вх.№ 6453 от 06.06.2023 г. адв. Б. е уведомила съда, че страната не разполага с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, от които да се установява, че свидетелят С. М. И. е лъжесвидетелствал. Друго изявление не е направено и в периода от време, следващ връчването на съобщение № 202380002550 от 12.05.2023 г. – както до изтичане на преклузивния 1-седмичен срок (настъпило на 09.08.2023 г., сряда, присъствен ден), така и понастоящем. Изложеното налага извод за отсъствие на изпълнение на дадените указания, което от своя страна мотивира състава на ВКС да приеме, че отсъстват надлежно заявени обстоятелства в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В останалата й част молбата за отмяна обективира несъгласието на молителката с формираната правораздавателна воля по влязлото в сила решение. Освен изявленията, съставляващи по своето естество оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение, не са заявени твърдения за факти, включени в основанията за отмяна. Извън основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е посочено друго конкретно отменително основание, дори само като текст от Закона. Както е разяснено с т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния или процесуалния закон, тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само в рамките на допустимия инстанционен контрол за законосъобразност, но не и в извънинстанционното производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Такава молба не отговаря на изискването за редовност, поради което не подлежи на разглеждане. С оглед изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение