Определение № 279 от 01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 283/2010 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. Б. Х. и П. Ц. И., чрез адвокат С срещу определение № 4* от 24.03.2010 г. по ч.гр.д. № 837/2010 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – касационно основание по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. С определение от 28.10.2009 г. по гр.д. № 8344/2004 г., Софийският районен съд е прекратил производството по делото, тъй като не са отстранени в указания срок нередовностите на исковата молба да се поиска конституиране на всички член-кооператори, поради което същата е нередовна. Отделно са изложени съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като издадените на част от член-кооператорите нотариални актове правят невъзможно определянето на окончателна цена за всички обекти и приспадащите се идеални части, тъй като обектите за които има издадени нотариални актове са изключени от собствеността на жилищностроителната кооперация и докато не се уредят отношенията помежду им предявеният иск е недопустим. Въззивният съд е приел, че няма данни УС на Ж. „ О. сянка” да е отказал свикване на общо събрание, което да е поискано пред съда и в което производство да се разгледат въпросите за ценообразуването на разпределените обекти. След като за част от обектите са били издадени нотариални актове по чл.35, ал.2 ЗЖ. е създадена етажна собственост, поради което липсва правен интерес от решаването на същите въпроси по реда на чл.36, ал.2 ЗЖСК. Частната жалба на Я. Б. Х. и П. Ц. И., чрез адвокат С срещу определението по ч.гр.д. № 837/2010 г. на Софийски градски съд съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос във връзка с допустимостта на предявения иск, а именно: активно легитимиран ли е член-кооператор в Ж. да иска от съда да замести решение на общото събрание, ако то не вземе решение по чл.35, ал.1 от ЗЖ. и следва ли първо да се иска свикване на ОС на Ж., за да получи съдебна защита, когато УС на Ж. бездейства и иска съдът да вземе решение по чл.35, ал.1 от ЗЖ., като твърди, че в обжалваното определение въпросите са разрешени в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд, изразена в ППВС №3/83 г. и приложените съдебни решения – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатия за разглеждане материалноправен и процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд, изразена в ППВС №3/83 г. Положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е ищецът да има правен интерес от предявения иск, за което съдът е длъжен да следи служебно. Когато за упражняване правото на иск е предвидена възможност в конкретна норма, правният интерес се предполага от самия закон, без необходимост да се доказва от страната. При твърдения в исковата молба, че УС на Ж. е насрочил общо събрание на 16.09.2004 г., в дневния ред на който са поставени въпросите за приемане на окончателна стойност на имотите и изравнителните вноски на член-кооператорите, но не е взето решение по чл.35, ал.1 от ЗЖ., заинтересованите имат право на иск по чл.36, ал.2 от ЗЖСК. Когато общото събрание не вземе решение по въпросите за определяне на окончателна цена на отделните обекти в жилищностроителната кооперация, приспадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно правото на строеж, решението се взема от районния съд по молба на някой от член – кооператорите. Действително, при неспазване на срока за свикване на събрание от управителния съвет, всеки член-кооператор може да иска да се свика събрание от съда, според чл.26, ал.3 от ЗЖСК. В случая, УС на Ж. не е бездействал, но не е прието решение по въпросите, въз основа на които следва да се издадат нотариални актове на член-кооператорите, поради което не е било необходимо предварително да се иска от съда да свика общо събрание. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание, във връзка с вземане на решение за приемане на окончателното ценообразуване на сградата и отделните обекти в нея, член-кооператорите могат да се снабдяват с нотариални актове за собственост на разпределените им обекти. Жилищностроителната кооперация се прекратява, след като всички член кооператори се снабдят с нотариални актове (чл.35, ал.1 от ЗЖ. <Жск&@Ж. ), поради което не могат да се споделят съображенията, че снабдяването на някои член- кооператори с нотариални актове създава етажна собственост, тъй като противното ще означава, че вземането на решения от органите на жилищностроителната кооперация, във връзка с общите части в изградената сграда ще засяга лични права и интереси на член-кооператорите и на останалите собственици, но правната възможност да се предяви иск по чл.36, ал.2 от ЗЖ. е предоставена само на първите от тях, което очевидно не е съгласие с целта за създаване на ЖСК. При предявяване на иск по чл.36, ал.2 от ЗЖ. от един или няколко член-кооператори, ответници са всички останали член-кооператори, на които са били разпределени обекти в Ж., без значение дали са се снабдили с нотариални актове. При липса на съставен протокол и взето решение от общото събрание, във връзка с въпросите за определяне на окончателната цена на отделните имоти и приспадащите им се идеални части от общите части на сградата и от собствеността върху терена, участието на тези лица в исковото производство е задължително, тъй като се засягат общи имуществени интереси и по отношение на тях е налице необходимо другарство. В случая, съдът е дал указания на 18.09.2009 г. за посочване на всички член- кооператори, които да бъдат конституирани по делото и е прекратил производството, поради неизпълнение на указанията в срок, но не е съобразил представената от ищците молба от 29.09.2009 г. С оглед изложените обстоятелства в нея, няма основание да се приеме, че нередовността на исковата молба не е отстранена. Предвид изложеното, съображенията за липса на правен интерес от предявяване на иск за определяне на окончателна цена на отделните обекти в жилищностроителната кооперация, приспадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно правото на строеж, докато се разреши въпроса между член-кооператорите снабдени с нотариални актове и такива без нотариални актове са неправилни, с оглед на което постановеното определение за прекратяване следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение