Определение № 7690 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Грано Комерс" ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 106, ап. 6 представлявано от управителя Н. Василев против определение № 862 от 29.03.2023 год. постановено по адм. д. № 593/2023 год. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Грано Комерс“ ООД против Решение № РД-11-252/31.10.2022 год. на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД и е прекратено производството по адм. д. № 593/2023 год. по описа на Административен съд Варна. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението като се развиват доводи, че процесният акт има характер на индивидуален административен акт. Частният жалбоподател релевира твърдения, че "Напоителни системи" ЕАД не е търговец и не е собственик на обекта, който е предмет на търга. По подробно изложени съображения се отправя искане до Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, алтернативно да бъде изпратено на търговски съд. Ответникът изпълнителният директор на "Напоителни системи" ЕАД гр. София действащ чрез пълномощника юрк. Петков в писмен отговор оспорва частната жалба и излага аргументи за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което иска да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, с който на жалбоподателя е преграден пътят на съдебна защита. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: От данните по делото се установява, че Административният съд Варна е сезиран с жалба предявена от "Грано Комерс" ООД гр. Варна, с която е оспорено Решение № РД-11-252/31.10.2022 год. на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, с което „АРГОВЕРС“ ЕООД [ЕИК] е определено за наемател за срок от 3 години на следните обекти стопанисвани от клон „Черно море“: 1. 16 дка от ПИ 66490.25.44 целият с площ 49,091 дка по КК находящ се в землището на [населено място], общ.Аврен, обл.Варна; 2. 168 дка от ПИ 70220.37.42 целият с площ 182,111 дка по КК находящ се в землището на [населено място], общ.Аврен, обл.Варна; 3. 76 дка от ПИ 73393.30.355 целият с площ 625,386 дка по КК находящ се в землището на [населено място], общ.Аврен, обл.Варна; 4. 800 дка от ПИ 29458.69.23 целият с площ 1016,897 дка по КК находящ се в [населено място], общ. Провадия, обл.Варна. При извършената служебна проверка по допустимостта на жалбата съдът е преценил, че тя е процесуално недопустима поради това, че заповедта, предмет на жалбата не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Този извод съдът е основал на обстоятелството, че органите на търговските дружества с държавно, респективно общинско участие в капитала, не са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, а „Напоителни системи“ ЕАД няма и качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 ДР АПК. Според съда решението на изпълнителния директор, с което е определен наемател на активи на дружеството, е акт на орган на управление на търговско дружество, по повод на който не се развива административно правоотношение и не е налице основание за оспорването му по реда на АПК. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав счита, че изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни и обосновани. При установените фактически обстоятелства по делото правилно е преценено, че оспорената заповед няма белезите на индивидуален административен акт и по същността си е изявление на орган на управление на търговско дружество, което не съставлява властническо волеизявление на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган в изпълнение на правомощията му, нито дружеството има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 ДР на АПК. Съобразен е и нормативният текст на чл. 128, ал. 1 о АПК, който регламентира кои дела са подведомствени на административните съдилища и сред тях не фигурират актовете на търговски дружества. Липсва и изрична законова разпоредба по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, която да оправомощава органите на дружеството с административни правомощия. В този смисъл е и постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВАС по сходни казуси обективирана в определение № 7940 от 22.06.2020 год. по адм. д. № 5999/2020 год., определение № 7936 от 22.06.2020 год. по адм. д. № 5471/2020 год., определение № 17655 от 23.12.2019 год. по адм. д. № 14359/2019 год. Правилно е позоваването от първоинстанционния съд на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2016 год. по Тълкувателно дело 5/2015 год. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което при провеждане на търг или конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (отменен ДВ. бр.40 от 5 май 2020 год.), органите на търговските дружества с държавно участие в капитала не действат като административни органи и съответно издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въпреки отмяната на Правилника това тълкувателно решение запазва значението си. В случая наемодателят "Напоителни системи" ЕАД е търговско дружество с държавно участие в капитала и визираното тълкувателно решение е приложимо към настоящата хипотеза. Издаденият акт е резултат от проведена тръжна процедура по отдаване под наем на посочените обекти. Изводите на административния съд са направени при правилно приложение на закона относно характера на оспорената заповед, която няма характеристики на индивидуален административен акт, следователно оспорването и е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Касае се за акт на орган на управление на търговско дружество, по повод на който не се развива административно правоотношение следователно не е налице основание за оспорването му по реда на АПК. Независимо, че процедурата е уредена в нормативен акт – преди в Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, а понастоящем в Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия органът, на управление на търговското дружество не придобива качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, както законосъобразно е приел административният съд. В мотивите на Определение № 22 от 08.06.2022 год. по адм. д. № 20/2022 год. смесен 5 членен състав на ВАС е посочено, че "Напоителни системи" ЕАД или неговият изпълнителен директор респ. клонът и управителят му, нямат качеството на административен орган, тъй като не принадлежат към системата на изпълнителната власт, нито пък са носители на административни правомощия, въз основа на законово овластяване. Актовете им не са властнически волеизявления на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган в изпълнение на правомощията му, а органите на управление на дружеството не са длъжностни лица, тъй като не осъществяват определена служебна функция и задължение. Процесната заповед не съдържа властническо волеизявление на административен орган, а представлява действие на управление на активи - собственост на дружеството извършено в съответствие с Търговския закон. Ето защо актовете на техните органи вкл. на изпълнителния директор на ЕАД не са властническо-разпоредителни по смисъла на чл. 21 от АПК и издадените от тях решения и заповеди не са административни по характер, поради което същите не подлежат на обжалване по реда на АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС постановена по чл. 29, ал. 2 от ППЗПП - определение № 5295 от 18.05.2023 год. по адм. д. № 4222/2023 год. ІV отд. на ВАС и определение № 519 от 21.01.2022 год. по адм. д. № 100/2022 год. ІV отд. на ВАС. С оглед на изложеното първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил нормата на чл. 159, т. 1 от АПК и е оставил без разглеждане оспорването на "Грано Комерс" ООД. Относно възражението на частния жалбоподател, че "Напоителни системи" ЕАД не е собственик на обекта, който е предмет на търга, настоящият съдебен състав счита, че то не е относимо към допустимостта на първоинстанционната жалба, поради което не следва да бъде обсъждано в настоящото частно производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. Поради това "Грано Комерс" ООД гр. Варна следва да бъде осъдено да заплати на "Напоителни системи" ЕАД сумата от 100 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение определени на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение