Определение № 16 от 25.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1842/2016 г.

Производството е по чл.307 от ГПК. Постъпила е молба от Д. Г. К. - Д., за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на решение от 05.03.2015г. по гр.д. №50482/2013г. на СРС, І Г.О., 120 състав, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.535 от ТЗ за осъждане на А. К. А. да заплати сумата от 5725 евро, дължими по запис на заповед, издаден на 29.01.2010г., с падеж на предявяване в срок до 29.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 04.12.2013г. В молбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на влязлото в сила решение от 26.07.2012г. по гр.д.№59864/2011г. на СРС, 34 състав, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу А. К. А. иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ за установяване на дължимостта на сумата от 5725 евро, по запис на заповед, издаден на 29.01.2010г. Ответникът А. К. А. не изразява становище. С молба от 17.01.2017г. молителката Д. Г. К. - Д. е поискала спиране на производството до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид, че един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, а именно въпросът „Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 във връзка с чл.307, ал.4 от ГПК?“ /въпрос пети/, е обуславящ за изхода на настоящото производство, намира, че то следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд